Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Беше очевидно колко раздвоена е Ариадна. Хелън не знаеше какво да каже и в крайна сметка реши, че може би Ариадна нямаше нужда някой друг да й казва какво да прави. Вместо да се опитва да дава съвети, Хелън просто седеше там и държеше ръката й, докато премисляше ситуацията за себе си.
— Ари, знаеш ли къде… — каза Лукас, като отвори вратата на спалнята. Застина, когато видя Хелън. — Съжалявам, трябваше да почукам.
— Кого търсиш? — попита Ариадна, сякаш изпитвайки го.
Лукас сведе очи и затвори вратата, без да отговори на въпроса й. Хелън си нареди да диша и се застави да раздвижи някак тялото си, за да не изглежда толкова слисана, но въпреки това Ариадна забеляза.
— И ти ли? Все още? — попита тя, леко отвратено. — Хелън. Той ти е братовчед.
— Знам това — каза Хелън с напрегнат глас, протягайки ръце в умолителен жест. — Мислиш, че искам да изпитвам това ли? Знаеш ли, че предпочитам да бъда в Подземния свят, защото там поне знам, че съм далеч от тази любовна болка? Колко нередно е това?
— Всичко това е наистина, наистина погрешно — каза Ариадна съчувствено, почти умолявайки Хелън. — Толкова съжалявам за вас двамата, но трябва да спреш с това. Кръвосмешението, дори и да е непреднамерено, когато двамата Потомци не знаят, че са роднини, е още един мотив, който се повтаря отново и отново. Винаги завършва по най-лошия възможен начин. Знаеш това, нали?
— Да. Прочетох „Едип цар“ — знам как свършва тази история — но какви варианти имам? Разполагаш ли с някакви древни средства, които ще ме накарат да го разлюбя? — попита Хелън, като говореше само отчасти саркастично.
— Стойте далече един от друг! — каза троснато Ариадна.
— Ти беше там, когато той откачи и ми каза, че не ми е позволено дори да го поглеждам — извика Хелън в отговор. — И това продължи… колко? Девет дни? Не можем да стоим далече един от друг. Обстоятелствата винаги ни събират отново, независимо какво си причиняваме.
Голям мехур от отчаяние се надигаше и издуваше в гърдите на Хелън и съжалителният поглед на Ариадна беше достатъчен да го накара да се пукне. Хелън се изправи и започна да крачи.
— Буквално отидох до ада и обратно, в търсене на място, където да захвърля чувствата си към него, но не намерих достатъчно широка или дълбока дупка. Така че, моля те, кажи ми, ако имаш някаква идея, защото на мен ми свършиха теориите, а ако това, което казва Касандра, е вярно, вече нямам и време.
Хелън почувства изпукване зад очите си и вдигна ръка, за да попие струята кръв, наквасила устните й. Ариадна седеше, зашеметена и неподвижна, на ръба на леглото, докато Хелън изтича до прозореца, отвори го със сила и скочи навън.
Устреми се право нагоре. Искаше да види тънката синя линия от въздух около земята, когато тя отново преминаваше в черно небе. Искаше да запази образа й свеж в ума си, когато положеше глава на възглавницата тази нощ. Беше напълно сигурна, че ако не получеше някакво чудодейно прозрение, никога нямаше да вдигне отново глава.
Като почисти замръзващата кръв от лицето си възможно най-добре с края на тениската си, Хелън се вгледа в бавно въртящата се Земя. От нейната страна на планетата падаше нощта, но все още можеше да различи финия като паяжина атмосферен слой. Беше просто крехък отрязък от нищожна материя, който поддържаше живот от едната страна, и замръзнало забвение — от другата. Хелън се удиви, че нещо, което изглеждаше толкова деликатно, може да е толкова могъщо. Още един дар от Лукас, помисли си тя, усмихвайки се при вида на тази смиряваща гледка.
Хелън затвори очи и се остави да се носи плавно. Намираше се високо, по-високо, отколкото се бе издигала преди, и земното притегляне беше толкова леко, че за миг тя се зачуди дали може да пререже и последната нишка на гравитацията, която я свързваше със света, и да се понесе чак до луната.
Твърда като стомана ръка стисна гърба на якето й, като я дръпна грубо надолу и едва не разкъса дрехите й. Хелън се извъртя, докато падаше обратно към Земята, и видя измъченото лице на Лукас, докато той я притегляше към себе си.
— Какво правиш? — прошепна той задъхано в ухото й, притискайки я здраво към своите задъхано повдигащи се гърди, докато бързо сваляше и двамата надолу. Гърлото му така се беше свило от тревога, че гласът му пресекна многократно, докато се опитваше да заговори. — В космоса ли се опитваше да отлетиш? Знаеш, че това ще те убие, нали?