Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Всички приеха с кимване изявлението на Хектор. Той беше, и винаги щеше да бъде, техният герой.
За миг Хелън видя Хектор в броня и с копие в ръка, докато се обръщаше към войските. Джейсън стоеше зад него, гордо държейки украсения с пера шлем на Хектор. В подножието на крепостните стени вълна след вълна смели войници крещяха името на Хектор, къпейки го в слава.
— Това, че намерих подходящите условия, за да заключа Арес в Тартар, беше моментен прилив на късмет — каза Хелън, примигвайки, докато видението за Хектор, сияещ в червено и златисто на слънцето, се разнесе. — Не е нещо, което се случва непрекъснато.
— Но все пак се случи — каза Орион, обръщайки се към Хектор с нотка на вълнение в гласа. — А сега всички богове сигурно знаят, че щом е могло да се случи на Арес, би могло да се случи и на тях. Редно е те да се боят от нас. За разнообразие.
Хелън гледаше как майка й разтревожено мачка долната си устна между пръстите, докато крачеше, дълбоко замислена. Изглеждаше сякаш Дафна искаше тази война, но защо? Дафна беше много неща, но не и склонна към самоубийство. Хелън пропъди мисълта, убеждавайки себе си, че Дафна бе щастлива само защото имаше шанс боговете да се опитат да избегнат война сега, когато ги заплашваше Тартар. Това трябваше да е. Като стисна подутите си очи, докато се опитваше да проясни пулсиращата си глава, Хелън почувства как Лукас взема ръката й и я стиска леко, за да привлече вниманието й.
— Татко каза, че Джери и близнаците са вече будни — каза той тихо. Челото му се сбърчи, когато видя очите на Хелън да плувват в сълзи. — Добре ли си?
Хелън му се усмихна и поклати глава. Не беше добре. Никой от тях не беше. Протегна другата си ръка и взе тази на Орион.
— Искаш ли да се запознаеш с баща ми? — попита го тя.
— Да. Предполагам, че и ти трябва да се запознаеш с моя — каза той, но не изглеждаше твърде развълнуван от перспективата. Изглеждаше тъжен. Главата му се люшна напред и той примигна няколко пъти, опитвайки се да остане в съзнание.
— Добре. Време е да вървим — каза Кастор, с набраздено от тревога лице. — Тримата сте в наистина лоша форма. Трябва да ви върнем в Сконсет. Дафна? Хектор? Да вървим.
Хелън, Лукас и Орион все още бяха твърде слаби, за да стоят прави, и трябваше да бъдат отнесени обратно в Нантъкет. Отначало Хелън се съпротивляваше, но после, мигове след като Дафна я вдигна, тя беше обзета от изтощение. Не го беше очаквала, но ръцете на Дафна й бяха много по-познати, отколкото можеше да си представи.
Като хвърли поглед първо към Орион, а после остави очите си да се спрат върху Лукас, Хелън отпусна глава на рамото на Дафна и заспа под успокояващия ритъм на майчиното си сърце.