Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Да, знам — промърмори Хелън и с изненада осъзна, че наистина знаеше. По някакъв начин можеше да усети колко много е била обичана непознатата жена на снимката. Като гледаше как Айлийн и Ноел се заливат от смях, Хелън не можеше да не се сети за себе си и Клеър. — Били са наистина близки, а?

— Най-добри приятелки още от невръстна възраст — каза Ариадна многозначително. — Съществува модел, цикъл във всичко в живота ни, Хелън. Определени мотиви се повтарят отново и отново за Потомците. Двама братя или братовчеди, отгледани като братя, които се влюбват в две сестри или почти сестри, е единият от тези цикли.

— И само една от тези жени е още жива — каза Хелън тихо, най-сетне проумявайки твърде покровителственото отношение на Джейсън. — Е, Джейсън няма никаква причина за тревога. По-скоро ще умра, отколкото да позволя нещо да се случи на Клеър.

— За нещастие, на Потомците не им е дадено да могат да влияят на тези неща — каза Ариадна с присвити очи. — Баща ми е бил готов да умре за майка ми, но историята невинаги свършва с геройска битка, за да спасиш човека, когото обичаш, знаеш ли? Понякога хората просто загиват. Особено в близост до нашия вид.

— Какво е станало с майка ти? — Беше минало толкова време, а Хелън никога не беше задавала на никое от децата Делос този въпрос. Може би Джейсън беше прав — помисли си Хелън. Може би беше егоистка.

— Погрешното място, погрешното време — отвърна Ариадна, докато вземаше снимката на засмяната си майка и нежно я пъхаше обратно между страниците на „Ан от Зелените покриви“.

Повечето Потомци биха направили почти всичко, за да избегнат убийството на простосмъртен. Най-често обаче, някой простосмъртен загива напълно случайно просто защото се намира близо до Потомък. Точно затова баща ми и брат ми мислят, че би трябвало да стоим далече от всеки, който може да пострада.

— Но ти обучаваш Мат.

— Никога не съм познавала майка си. Всички ми разказват, че имала голяма уста и огнен латиноамерикански нрав. — Ариадна поклати разкаяно глава. — Но да си жилав и издръжлив не е достатъчно. Баща ми така и не научил майка ми на нищо от начина, по който се бият Потомците, и мисля, че това трябва да е имало нещо общо с причината тя да загине. Не си правя илюзии. Знам, че Мат никога не би могъл да победи Потомък, но не става въпрос за това. Ако поне не му предам някакви умения, никога няма да мога да си простя, ако пострада. Това звучи ли донякъде смислено?

Хелън кимна и взе треперещите ръце на Ариадна между своите.

— Да, звучи. Нямах представа, че нещата между теб и Мат са толкова сериозни.

— Нещата не са такива — каза Ариадна бързо, но после раздразнено отметна глава назад и отправи една въздишка към тавана. Това беше жест, който Хелън бе виждала Джейсън да прави много пъти, когато спореше с Клеър. — Честно ли? Не знам какво има между нас. Не мога да реша дали съм обидена, че не е опитал нищо, или щастлива, че не ме е изкушил.