Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Хелън? — извика Ариадна. Хелън вдигна поглед и видя, че всички се бяха втренчили в нея.

— Да? — каза Хелън, смутена и малко стресната.

— Не чу нито дума от това, което казахме току-що, нали? — попита Касандра.

— Съжалявам — отвърна Хелън отбранително. Кога се беше озовала Касандра тук? — зачуди се тя.

— Нощес сънува ли? — попита Касандра, сякаш повтаряше нещо, казано преди. Хелън поклати глава. Касандра се отпусна назад в стола си и сгъна ръце, присвила с тревожно замислено изражение устните си с естествен яркочервен цвят.

— Защо не каза нищо? — обърна се Клеър към Хелън, с едновременно загрижен и виновен вид.

— Не знам — измънка Хелън. — Не ми се е случвало да не сънувам от толкова отдавна, че предполагам, съм забравила да го спомена.

— Е, Орион не забрави — каза Касандра със своя зловещ маниер. После лицето й се промени драматично и тя се наведе към Хелън, като за миг изглеждаше съвсем като нормално момиче. — Орион винаги ли е толкова… — тя млъкна, без да довърши, неспособна да оформи въпроса си правилно.

— Забавен? Твърдоглав? Грамаден? — изстреля Хелън в бърза последователност, опитвайки се да отговори на въпроса на Касандра с всяка подходяща за Орион дума, изникнала в замъгления й ум.

— Наистина ли е едър? — попита Ариадна любопитно. — Като първия Орион?

— Огромен е — отговори Хелън бързо, като се опита да не се изчервява. Още няколко описателни думи изникнаха в главата й, когато си помисли за Орион, но тя ги премълча. — Помогни ми, Кас. Дали винаги е толкова какъв?

— Непредсказуем — реши накрая Касандра.

— Да. Тази дума всъщност го описва страхотно. Чакай, откъде знаеш това?

— Не предвидих появата му — каза Касандра, по-скоро на себе си, отколкото на някого друг.

— За какво говориш? Да не би да ти е пратил съобщение или нещо подобно? — попита Хелън, като се объркваше все повече и повече. — Никога не съм му давала номера ти.

— Лукас ми го даде. — Касандра се държеше, сякаш всички знаеха това.

— Какво?

— Орион е пратил съобщение на брат ми много рано тази сутрин.

— Откъде е взел Орион… — Хелън заекна ужасено и спря да диша. Не можеше да изрече имената на Орион и Лукас в едно и също изречение, дори и животът й да зависеше от това.

Звънецът би и всички останали си събраха нещата, докато Хелън се взираше безцелно в пространството, неспособна да отблъсне мисълта за Лукас. Знаеше, че е толкова изтощена от недоспиване, че мозъкът й вече беше засегнат, но въпреки това беше наясно, че името на Лукас, а не това на Орион, беше нанесло съкрушителния удар по нервната й система.

— Защо не каза нещо, Лен? — попита Клеър с наскърбен тон. Тя автоматично сграбчи люлеещата се ръка на Хелън и я повлече към следващия й учебен час, когато Хелън не реагира на звънеца.