Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Тя е традиционалистка! — заяви Клеър в нейна защита.

— Тя е расистка! — възрази Хелън и Клеър се отдръпна, защото знаеше, че тя е донякъде права. — Джейсън е идеален за теб, Гиг. Не смей да позволяваш фактът, че не е японец, да съсипе това! Той беше готов да умре за теб.

— Знам — каза Клеър с дрезгав от вълнение глас. Закова се на място, макар че всички останали бързаха да влязат в училище, за да не закъснеят. Хелън спря заедно с нея, трогната от рядката й проява на уязвимост. — Бях толкова уплашена там долу, Лен. Толкова изгубена и жадна, нали знаеш? И тогава… се появи той. Още не мога да повярвам, че наистина дойде да ме спаси на онова ужасно място.

Хелън зачака Клеър да се успокои. Неподправеността на емоциите около близкото до смъртта преживяване на Клеър напомниха на Хелън колко ужасен всъщност беше Подземният свят. Орион беше променил Подземния свят толкова драстично за нея, че тя вече не смяташе пребиваването там долу за наказание. Стига да беше с него, това можеше да й достави удоволствие.

— Но аз го обичам не само защото ме спаси — продължи Клеър, изтръгвайки Хелън от мислите за Орион. — Джейсън е един от най-добрите хора, които съм срещала. Щях да му се възхищавам, независимо от всичко.

— Тогава забрави какво смята баба ти — каза Хелън с решително кимване.

— О, ще ми се да можех! Но старата досадница изобщо не млъква — изпъшка Клеър, като дръпна вратата и влезе заедно с Хелън, като и двете отново се смееха. Хелън беше забравила колко страхотно беше усещането просто да се мотае и да бъбри с Клеър. Започна деня си с приповдигнато настроение.

Остатъкът от сутринта обаче приличаше на бавно гмуркане в състояние на изтощение. Хелън трябваше непрекъснато да се разтърсва, за да се събуди, и на няколко пъти учителите й я сгълчаваха, задето почти бе задрямала. Някак успя да изкара утринта и се срещна отново с Клеър на обяд.

Когато седна на обичайната им маса, Хелън видя Мат в другия край на столовата и му махна да дойде при тях. Докато той се приближаваше, Клеър смушка Хелън с лакът и посочи всички момичета, които зяпаха и шушукаха, докато Мат минаваше.

Той имаше порязано място на устната и ожулвания по кокалчетата, очевидно от схватка. Тениската му, която висеше прекалено свободно преди месец, сега изглеждаше тясна. През леко изопнатата материя беше лесно да се види, че гръдните и раменните му мускули бяха почти раздробени. Бебешката пухкавост на лицето му беше изчезнала и той изглеждаше с по-изваяни черти и по-възрастен; дори вървеше различно, сякаш беше готов на всичко.

— О, боже мой — възкликна Клеър с невярващо изражение на лицето. — Лени, Мат не е ли истински жребец?