Безсънна (Търсачът в дълбините)

Хелън се втурна в банята и едва не изми устата си със сапун, а лицето си — с паста за зъби — толкова силно се тресеше. Разсъблече се и изстърга езика си, почисти с конец зъбите си и се среса, кажи-речи всичко едновременно, преди да скочи в една чиста пижама и да изтича обратно в спалнята си.

Той беше още там, точно както беше обещал, и последните разяждащи съмнения на Хелън се изпариха. Неестествената раздяла беше приключила, и вече нямаше да започнат да си крещят или да се отблъскват взаимно.

— О, хубаво. Не са халюцинации — каза тя, като се шегуваше само наполовина. — Нито сън.

— Но трябва да сънуваш — каза той тихо от другия край на стаята, взирайки се в нея. Хелън поклати глава.

— Това е по-хубаво — каза тя уверено. — Дори и да ме убие, да стоя будна и да те виждам в леглото си е по-хубаво, от който и да е сън.

— Не се предполага да казваш подобни неща — напомни й той.

Той затвори очи за секунда. Когато ги отвори, се усмихна решително и повдигна крайчеца на завивката. Хелън дотича и се гмурна под тях, извън себе си от щастие. Вече не я беше грижа кое е правилно и кое — погрешно. Умираше — разсъждаваше тя — не беше ли редно поне да умре щастлива? Хелън се обърна по гръб и вдигна подканващо ръце към Лукас, но той улови лицето й между дланите си и я накара да се отпусне обратно в леглото. Кръжеше над нея върху завивките, като я притискаше на сигурно място под тях.

— Това е обол — каза той, като вдигна малка златна монета. — Ние, Потомците, ги слагаме под езиците на обичните си мъртъвци, преди да изгорим телата им на погребалната клада. Оболът е монетата, с която мъртвите плащат на лодкаря, Харон, за да напуснат Земите на сенките, да пресекат река Стикс и да влязат в Подземния свят. Но този обол е специален и много рядък. Не е бил изработен за Лодкаря. Той е за друг обитател на Земите на сенките.

Лукас вдигна монетата, за да може Хелън да я види ясно. На едната й страна имаше звезди, а на другата — цвете.

— Това мак ли е? — попита Хелън, опитвайки се да си спомни къде беше виждала тази малка златна монета преди. В мислите й бързо се мярна вестникарско заглавие. — Откраднал си ги от „Гети“! Лукас, проникнал си с взлом в музей!

— Това е част от причината, поради която не мога да позволя семейството ми да узнае, че съм тук, опитвайки се да направя това. Но ти знаеш истинската причина да го направя… братовчедке — каза Лукас.

Той внезапно се надвеси и прокара бързо устни по бузата й, но не я целуна. Усещането беше по-скоро, сякаш я вдиша. Усещането от топлите му устни толкова близо до кожата й я накара да потръпне.

Хелън знаеше точно защо Лукас беше принуден да крие това от семейството си. Кражбата беше нищо в сравнение с неморалността на онова, което правеха. Хелън знаеше, че би трябвало да е отвратена, задето беше в леглото с някой, който й беше толкова близък роднина, но изглежда не можеше да убеди тялото си, че не бива да желае Лукас. Чувстваше Мат като свой брат, Орион й се струваше нов и непознат и толкова напрегнат, че беше малко опасно, но Лукас й се струваше правилен и подходящ. Ако другите мъже бяха къщи, то Лукас беше домът й.