Величие и падение на куртизанките

— Пакар — пошепна Азѝ на ухото на господаря си — е познал днес в два часа и половина на Шан-з-Елизе Контансон, преоблечен като мулат, в ролята на слуга на някакъв англичанин, който вече три дни се разхожда по Шан-з-Елизе, за да наблюдава Естер. Пакар е познал тоя пес, както и аз го познах, когато бе носач в халите, по очите. Той върнал в къщи малката, но не изпуснал от очи нашия приятел. Оня е в хотел „Мирабо“; така са се спогледали обаче с англичанина, че е невъзможно, казва Пакар, този англичанин да е истински.

— Пуснали са стършел подире ни — отвърна Карлос. — Аз заминавам чак вдругиден. Този Контансон е същият, който ни изпрати вратаря на улица Тетбу; трябва да разбера дали лъжливият англичанин е нашият враг.

По обед мулатът на господин Самуел Джонсън обслужваше важно господаря си, който нарочно се хранеше винаги добре. Пейрад искаше да го вземат за англичанин от вида на пиячите; излизаше винаги малко пиян. Носеше черни сукнени гети, високи до коленете и натикани така, че да му надебелят краката; панталоните му имаха дебела подплата; жилетката бе закопчана до брадата; синята връзка около врата стигаше до бузите му; той носеше малка рижава перука, която скриваше половината от челото му; беше се надебелил с около три пръста, така че и най-отдавнашният посетител на кафене „Давид“ не би могъл да го познае. По четвъртития му, чер, широк и чист като на англичаните фрак всеки случаен човек би го взел за англичанин милионер. Контансон бе възприел безочливото равнодушие на слуга, ползуващ се с доверието на един богаташ, бе мълчалив, високомерен, необщителен и си позволяваше чуждестранни жестове и диви крясъци.