Величие и падение на куртизанките

— Е, мила, елате ми на гости — казваше Естер на госпожа дю Вал-Нобл. Нюсенжан е длъжен да не оставя без стотинка любовницата на своя агент…

— Още повече, че, както разправят, той го бил разорил — добави Теодор Гайар, — бихме могли да го пошанташираме…

— Той ще вечеря утре у дома, ела и ти, миличка — каза Естер. После пошепна на ухото й: — Правя с него каквото си искам и не е получил и тонинко.

И тя допря един от облечените в ръкавици пръсти до прекрасните си зъби и направи известното на всички решително движение, означаващо: „Нищо!“

— Хванала си го здраво…

— Мила моя, засега само дълговете ми е платил…

— Ама че си сметкаджийка! — възкликна Сюзан дю Вал-Нобл.

— О — продължи Естер, — дълговете ми биха накарали и министъра на финансите да се стъписа. Сега в най-скоро време искам тридесет хиляди франка ренга!… О, той е прекрасен човек, не мога да се оплача… Здрав е. След седмица ще чествуваме настаняването ми в новото жилище и ти ще дойдеш… Сутринта трябва да ми даде договора за къщата на улица Сен-Жорж. Според добрия тон не можеш да живееш в такава къща, ако нямаш тридесет хиляди франка рента, така, в случай на беда. Аз видях какво е бедност и не искам вече да я изпитам. Има някои неща, от които на човека веднага му прелива.

— Ти, дето казваше: „Аз самата съм цяло състояние!“, колко си се променила! — възкликна Сюзан.

— От швейцарския въздух е, човек става пестелив… Я слушай, направи като мене, миличка. Хвани си един швейцарец и той може да ти стане съпруг!… Защото те още не знаят какви жени сме ние… Във всички случаи ще се върнеш влюбена в законно вписаните ренти, а това е почтена и нежна любов! Довиждане.