Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Корантен печели втория рунд
— Префектът пак ме набара! — пошепна Пейрад на ухото на Корантен. — Откри ме!
— Ние ще провалим префекта — отговори Корантен на ухото на приятеля си.
После, като поздрави сдържано, той започна скритом да оглежда полицейския чиновник.
— Стойте тук, докато се върна, отивам в Префектурата — каза Карлос. — Ако не дойда пак, можете да удовлетворите прищявката си.
Като каза шепнешком тези думи на Пейрад, за да не разруши образа му в очите на камериерката, Карлос излезе, стараейки се да не остава по-дълго под погледа на новодошлия, в когото бе съзрял една от онези русокоси и синеоки личности, които могат да те вледенят от ужас.
— Това беше изпратеният от префекта полицейски чиновник — каза Пейрад на Корантен.
— Този ли? — отговори Корантен. — Хванал си се на въдицата. Този човек е сложил три тестета карти в обувките си, това личи от начина, по който е стъпил вътре, а на един полицейски служител не е нужно да се дегизирва!
И Корантен слезе бързо надолу, за да изясни съмненията си; Карлос вече се качваше във файтона.
— Ей, господин абат!… — викна Корантен.
Карлос обърна глава, видя Корантен и се качи в колата. И все пак Корантен успя да извика през вратичката:
„Това бе всичко, което исках да зная! Карай на кея Малаке!“ — викна той на кочияша със сатанинска подигравка в гласа и в погледа.
„Хайде — каза си Жак Колен, — свършено е с мен, разбрали са кой съм; сега трябва да бъда по-бърз от тях и главно да разбера какво искат от нас.“
Корантен бе видял пет-шест пъти абат Карлос Ерера, а погледът на този човек не можеше да се забрави. Най-напред Корантен бе познал широките рамене, после подпухналостите по лицето и бе видял измамата с трите пръста височина, получена от вътрешен ток.
— Ох, старче, накарали са те да издадеш! — каза Корантен, като видя, че в спалнята няма друг освен Пейрад и Контансон.
— Кой беше? — викна Пейрад с металически нотки в гласа. — Ще използувам последните си дни да го сложа на скара и да го изпека на нея.
— Това е абат Карлос Ерера, по всяка вероятност испанският Корантен. Всичко се изяснява. Испанецът е страшно покварен тип, той иска да направи състояние на оня младеж, като спечели от леглото на едно красиво момиче… Ти ще кажеш искаш ли да излезеш насреща на човек-дипломат, който ми се вижда дяволски хитър.
— О — възкликна Контансон, — той получи тристата хиляди франка в деня на арестуването на Естер, той беше във файтона! Спомням си тия очи, това чело и белезите от едра шарка.
— Ах! Каква зестра щеше да има малката ми Лиди! — възкликна Пейрад.
— Можеш да си останеш дегизиран — каза Корантен. — За да хвърлим едно око при Естер, трябва да я свържем с Вал-Нобл. Естер е била любовницата на Люсиен дьо Рюбампре.
— Вече са измъкнали повече от петстотин хиляди франка от Нюсенжан — забеляза Контансон.
— И още толкова им трябват — продължи Корантен, — имението Рюбампре струва един милион. Татенце — потупа той по рамото Пейрад, — ще получиш повече от сто хиляди франка, за да омъжиш Лиди.
— Не ми говори така, Корантен. Ако планът ти пропадне, не знам какво бих направил…
— Може би ще ги имаш още утре. Абатът, драги мой, е много хитър, шапка трябва да свалим пред него, той е старшията на дяволите, но ми е в ръцете и понеже е умен, ще се предаде. Гледай да се покажеш глупав като всеки богат чужденец и не се бой от нищо.
Вечерта на този ден, когато истинските противници се бяха срещнали лице в лице, и то на равен терен, Люсиен отиде на гости в дома Гранлийо. Там имаше много хора. Пред всички присъствуващи херцогинята задържа за малко Люсиен при себе си и беше чудесна с него.
— Направили сте някакво малко пътешествие? — запита тя.
— Да, госпожо херцогиньо. В желанието си да улесни женитбата ми сестра ми направи голяма жертва и аз успях да откупя имота в Рюбампре и да го възстановя изцяло. Имах обаче в лицето на моя адвокат от Париж много способен човек, та той успя да ми спести исканията, които търговците на имоти щяха да предявят, ако знаеха кой е купувачът.
— Има ли там замък? — запита, без да сдържа усмивката си Клотилд.