Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
И Естер се качи в хубавата си кола, в която бяха впрегнати най-прекрасните в цял Париж пъстро-сиви коне.
— Жената, която се качи в колата, ми харесва, но предпочитам другата, дето се разхожда; ще тръгнеш подире й и ще разбереш коя е — нареди на английски Пейрад на Контансон.
— Чуй какво каза този англичанин — и Теодор Гайар повтори на госпожа дю Вал-Нобл думите на Пейрад.
Преди да заговори на английски, Пейрад бе изпуснал две думи, които предизвикаха трепване по лицето на журналиста, и той се бе уверил, че Гайар знае този език. Тогава госпожа дю Вал-Нобл тръгна бавно към къщи — едно мебелирано и порядъчно жилище на улица Луи-льо-Гран, — като все се озърташе да види дали мулатът върви подире й. Сградата принадлежеше на някоя си госпожа Жерар, на която госпожа дю Вал-Нобл бе направила услуга по времето на своето благоденствие, а сега тя й се отплащаше с тази съвсем прилична квартира. Женицата — почтена, добродетелна и дори благочестива буржоазка — гледаше на куртизанката като на жена от по-висш обществен слой; беше я виждала по-рано сред непрекъснат разкош и сега я считаше за загубила трона си кралица; тя й поверяваше дъщерите си и — нещо много по-естествено, отколкото би могло да се предполага — водейки ги на театър, куртизанката се грижеше за тях като майка; двете госпожици Жерар я обичаха. Добрата и почтена хазайка приличаше на онези възвишени личности — духовници, които виждат в лицето на поставените извън закона жени същества, достойни за спасение и любов. Госпожа дю Вал-Нобл уважаваше нейната почтеност и често, като разговаряха вечерно време и й се оплакваше от нещастията си, й завиждаше. „Вие сте още хубава, можете да завършите добре живота си“ — казваше госпожа Жерар. Впрочем падането на госпожа дю Вал-Нобл бе само относително. Гардеробът на тази толкова разточителна и така елегантна жена бе все още много богат, а това й позволяваше при случай да се покаже в целия си блясък, както стана на представлението на „Ришар д’Арленгтон“ в театъра при Порт-Сен-Мартен. А госпожа Жерар плащаше с удоволствие файтоните, от които жената, останала без кола, имаше нужда, за да отиде някъде на вечеря или на театър и да се прибере в къщи.
— Скъпа госпожа Жерар — каза тя на почтената майка, — мисля, че животът ми ще се промени…
— Още по-добре, госпожо, само че бъдете умна, мислете за бъдещето… Не правете вече дългове. Толкова ми е трудно да връщам лицата, които ви търсят!…
— Е, не се тревожете за тези песове, те всички са спечелили огромни суми от мене. Я вземете тези билети за вариететния театър за дъщерите си, много хубава ложа на втори балкон. Ако някой ме потърси тази вечер, преди да съм се върнала, нека се качи. Бившата ми камериерка Адел ще бъде горе, ще ви я пратя.
Госпожа дю Вал-Нобл нямаше нито майка, нито леля, затова трябваше да прибегне до услугите на камериерката си (и тя без кола!), която да изиграе ролята на втора Сент-Естев пред непознатия, чието завоевание щеше да й позволи да си възвърне общественото положение. Тя отиде на вечеря с Теодор Гайар, а той същия ден бе канен на едно „събиране“, тоест на гуляя, даван от Натан по повод изгубения от него облог, разгулна вечер, за която на поканените се казва: „Ще има и жени.“
Пейрад като богат чужденец
Пейрад се бе решил да вземе лично участие в тази интрига не без сериозни причини. Впрочем любопитството му, както и любопитството на Корантен, бе така силно възбудено, че и без причина той пак щеше на драго сърце да се намеси в разказваната от нас драма. По това време политиката на Шарл X бе стигнала до връхната си точка. След като повери кормилото на управлението на избраните от него министри, кралят подготвяше завладяването на Алжир с цел да си послужи с този славен паспорт за онова, което нарекоха негов преврат. Никой в страната не правеше заговори и Шарл X мислеше, че няма вече противници. И в политиката, както в морето, има моменти на измамно спокойствие. Така че Корантен бе изпаднал в пълно бездействие. При такива положения, за да поддържа формата си, истинският ловец, като няма дроздове, стреля и по врабчета. Като нямало християни, Домициан например е избивал мухи. Понеже бе присъствувал при арестуването на Естер, Контансон бе преценил отлично с тънкия си усет на шпионин тази операция. Както видяхме, този чудак не си направи труда да сподели преценката си с барон дьо Нюсенжан. „Кой печели от парите, измъквани поради страстта на банкера?“ — бе първият въпрос, който двамата приятели си зададоха. След като разбра, че Азѝ е едно от действуващите лица на пиесата, Контансон започна да се надява да стигне чрез нея до автора; тя обаче му се изплъзна от ръцете за известно време, криейки се като змиорка в парижката тиня, а когато я намери като готвачка при Естер, сътрудничеството на мулатката му се видя необяснимо. Макар че подозираха някаква тъмна афера, двамата майстори в шпионажа срещнаха за първи път неразгадаем текст. И при трите последователни и смели нахълтвания в къщата на улица Тетбу Контансон срещна най-упорито мълчание. Докато Естер живееше там, вратарят като че ли бе обладан от ужасен страх. Може би Азѝ бе заплашила всички в къщи с отровни кюфтета, в случай че проговорят. На другия ден след излизането от това жилище Контансон намери същия вратар, но вече малко по-сговорчив; съжалявал много, разправяше той, за младата дама, която го хранела с остатъците от трапезата си.