Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Има нещо подобно на замък, но най-разумно би било то да се използува като материал и да се построи модерна сграда.
Заедно с усмивката на задоволство очите на Клотилд излъчваха пламъци от щастие.
— Тази вечер ще изиграете с баща ми партия робе? — каза му тя тихо. — Надявам се, че след петнадесет дни ще ви поканят на вечеря.
— Е, драги господине — обърна се към него херцог дьо Гранлийо, — казват, че сте купили имението Рюбампре, моите поздравления. Това е отговор на онези, които твърдяха, че имате дългове. Ние, аристократите, можем, подобно на Франдия и Англия, да имаме само държавни дългове; безимотните хора обаче, търговците, не могат да си позволят такова държане…
— О, господин херцог, аз дължа още петстотин хиляди франка за имението.
— Е, тогава ще трябва да се ожените за момиче, което да ви ги донесе като зестра; само че в нашите кръгове мъчно ще намерите партия с такова богатство, тук дават малко пари на дъщерите.
— Достатъчно е името им — отвърна Люсиен.
— Само трима играчи на вист сме: Мофриньоз, д’Еспар и аз; желаете ли да бъдете четвъртият? — запита херцогът Люсиен, посочвайки му масата за игра.
Клотилд застана до тях да гледа как играе баща й.
— Тя иска аз да спечеля — каза херцогът, потупвайки ръцете на дъщеря си и поглеждайки отстрани Люсиен, който остана сериозен.
Люсиен бе партньор на господин д’Еспар и загуби двадесет луидора.
— Мила мамо — каза Клотилд на ухото на майка си, — той има съобразителността да загуби.
В единадесет часа, след като размени няколко любовни думи с госпожица дьо Гранлийо, Люсиен се прибра и си легна с мисъл за пълното тържество, на което щеше да се радва след месец, защото той не се съмняваше вече, че ще го приемат като годеник на Клотилд и ще се ожени за нея преди постите на 1830 година.
На другия ден, по времето, когато Люсиен пушеше няколко цигари след обеда заедно с угрижения Карлос, им съобщиха за пристигането на господин дьо Сент-Естев (каква злободневка!), който искал да говори с абат Карлос Ерера или с господин Люсиен дьо Рюбампре.
— Казахте ли долу, че съм заминал? — запита абатът.
— Да, господине — отвърна прислужникът.
— Добре тогава. Приеми този човек — каза той на Люсиен, — но да не кажеш някоя дума, която да ни изложи или да се издадеш с някакво движение на изненада, това е врагът.
— Ти слушай — отвърна Люсиен.
Карлос се скри в съседната стая и видя през цепнатината на вратата Корантен, когото едва позна по гласа, до такава степен този забележителен, но неизвестен за него човек умееше да се преобразява! В този момент Корантен приличаше на стар финансов началник на отдел.
— Нямам честта да ме познавате, господине — каза той, — но…
— Извинете, че ви прекъсвам, господине — пресече го Люсиен, но…
— … но става въпрос за женитбата ви с госпожица Клотилд дьо Гранлийо, която няма да се състои — довърши бързо Корантен.
Люсиен седна и не каза нищо.
— Вие сте в ръцете на човек, който притежава и власт, и воля, и средства да докаже на херцог дьо Гранлийо, че земята на имението Рюбампре ще бъде платена с парите, които един глупак е дал за любовницата ви госпожица Естер — продължи Корантен. — Лесно ще бъдат открити присъдите, заради които госпожица Естер е била съдебно преследвана, а има и начини да се накара д’Етурни да проговори. Ще бъдат разкрити извънредно ловките машинации, приложени спрямо барон дьо Нюсенжан… Засега обаче всичко може да се уреди. Дайте ми сто хиляди франка и ще ви оставим на мира… Тази работа не ме засяга лично. Аз съм пълномощникът на хората, предприели това изнудване.
Корантен би могъл да говори още час, Люсиен пушеше цигарата си най-безгрижно.
— Господине — отговори той, — не желая да зная кой сте, защото хората, които се нагърбват с подобни поръчки, нямат име, поне за мен е така. Оставих ви да говорите спокойно: аз съм си у дома. Вие не ми се виждате лишен от здрав разум, чуйте сега моя отговор.
Настъпи мълчание, през което Люсиен втренчи в отправените към него котешки очи на Корантен вледеняващ поглед. После продължи:
— Или вие се опирате на съвсем неверни факти и мен не ме е грижа за тях, или сте прав и тогава, като ви дам сто хиляди франка, ще ви дам и правото да ми искате толкова пъти по сто хиляди, когато вашият упълномощител ми изпрати други сент-естевовци… С една дума — за да приключим с ценното ви предложение, — знайте, че аз, Люсиен дьо Рюбампре, не се боя от никого. Ни най-малко не съм замесен в мръсните интриги, за които ми говорите… Ако семейство дьо Гранлийо се опъва, има и други млади момичета за женене от знатно потекло. Изобщо за мене не е обидно да си остана и ерген, особено ако, както вие смятате, се занимавам с търговия на бели робини, и то с такива печалби…