Величие и падение на куртизанките

Лицето на лъжливия съдебен чиновник остана безстрастно, окаменяло, той вършеше работата си и всякаква истина му бе безразлична; сякаш смяташе, че това е прищявка от страна на префекта. И префектите си имат натрапчиви мисли.

— Влюбих се безумно в една жена, любовницата на оня борсов агент, който сега пътешествува за свое удоволствие и за неудоволствие на заемодавците си — Фалекс.

— Госпожа дю Вал-Нобл — допълни полицейският чиновник.

— Да — потвърди Пейрад. — За да мога да я издържам един месец, което няма да ми струва повече от хиляда екю, преоблякох се като богат чужденец и взех Контансон за слуга. Това е съвсем вярно и ако се съгласите да ме оставите в колата, давам ви честната си дума на бивш генерален комисар на полицията, че ще ви чакам, качете се в хотела и разпитайте Контансон, той не само ще потвърди това, което имах честта да ви съобщя, но ще видите и камериерката на госпожа дю Вал-Нобл, която тази сутрин трябва да дойде и да ни съобщи или че господарката й приема моите предложения, или нейните условия. Старата маймуна разбира от гримаси: аз предложих хиляда франка месечно и кола; това прави хиляда и петстотин франка; подаръци за петстотин франка и още толкова за някои развлечения, вечери, представления; виждате, че като ви казвам хиляда екю, не се лъжа нито със стотинка. На моята възраст човек може да похарчи хиляда екю за последната си прищявка.

— О, татенце, че още ли обичате жените, та?… Вие ме смайвате; аз съм на шестдесет години и прекрасно минавам и без тях… Но щом като нещата са, както ги казвате, разбира се, че за да осъществите тази си прищявка, е било необходимо да се представите за чужденец.

— Вие разбирате, че Пейрад или дядо Канкоел от улица Моано…

— Да, нито единият, нито другият би подхождал на госпожа дю Вал-Нобл — довърши Карлос, възхитен, че чува адреса на дядо Канкоел. — Преди революцията имах една любовница — каза той, — която преди това била държанка на изпълнителя на смъртните присъди, наричан „палача“. Един ден по време на представление се убола с игла и понеже това било на мода тогава, извикала: „Ах, палач!“ — „Спомен ли е това?“ — запитал съседът й. Драги ми Пейрад, тя напуснала любовника си заради, тази дума. Разбирам, че не желаете да се изложите на подобно посрамване… Госпожа дю Вал-Нобл е жена, която ходи с мъже от доброто общество, видях я един ден в Операта, много е хубава… Върнете колата на улица Ла Пе, драги господин Пейрад, ще се кача с вас в апартаментите ви и ще видя лично как стоят нещата. Навярно и устният доклад ще бъде достатъчен за господин префекта.

Карлос извади от страничния си джоб черна табакера с позлатено сребро от вътрешната страна, отвори я и с очарователно, добряшко изражение предложи емфие на Пейрад. Пейрад си каза: „Гледай какви са агентите им!… Боже мой! Ако господин Льоноар или господин дьо Сартин можеха да възкръснат, какво ли щяха да кажат?“