Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Това сигурно е част от истината, но не е всичко, драги приятелю — каза мнимият полицейски служител и вдъхна емфие. — Вие сте се намесвали в сърдечните работи на барон дьо Нюсенжан и навярно искате да го омотаете в някоя нова примка; с пистолет не сте го улучили, сега искате да го уцелите с топ. Госпожа дю Вал-Нобл е приятелка на госпожа дьо Шанпи…
„Ах! Дяволът! Да не се объркаме! — каза си Пейрад. — Той бил по-хитър, отколкото го мислех. Играе си с мене; говори, че ще ме пусне, а продължава да ме разпитва.“
— Е? — запита Карлос като човек с голяма власт.
— Господине — продължи Пейрад, — вярно е, че сбърках, като търсих за господин Нюсенжан една жена, в която той бе влюбен до безумие. Това е причината, задето изпаднах в немилост; защото, изглежда, без да знам, съм засегнал други по-важни интереси. (Низшият полицейски служител остана безстрастен.) Познавам обаче достатъчно полицията след петдесет и две годишна служба, така че след мъмренето от господин префекта, който сигурно е бил прав, съм се въздържал…
— Значи, ако господин префектът поиска, вие бихте се отказали от прищявката си? Това, мисля, би било най-голямо доказателство за искреността на думите ви.
„Как само настъпва! Настъпва! — казваше си Пейрад. — Ах! Дявол да го вземе! Днешните агенти не падат по-долу от агентите на господин Льоноар.“
— Да се откажа? — запита той високо. — Ще очаквам господин префекта да ми нареди… Но ако желаете да влезете, стигнахме вече в хотела.
— А откъде взехте пари? — запита го изневиделица Карлос с проницателно изражение.
— Имам един приятел… — започна Пейрад.
— Ще кажете ли това на съдия-следователя? — прекъсна го Карлос.
Тази смело изиграна сцена бе резултат на просто замислена комбинация, която можеше да се роди само в главата на човек като Карлос. Още рано сутринта той бе изпратил Люсиен при графиня дьо Серизи. Люсиен замоли частния секретар на графа да отиде и от негово име да поиска от префекта сведения за агента, който барон дьо Нюсенжан бе използувал. Секретарят се бе върнал с една бележка, отнасяща се до Пейрад, препис от досието му.
„Бил в полицията от 1778 година, дошъл преди две години от Авиньон в Париж.
Безимотен и безнравствен, знае държавни тайни.
Живее на улица Моано под името Канкоел, название на малко имение в департамента Воклюз, където живее родът му; семейството е почтено.
Наскоро е бил търсен от един негов племенник, Теодоз дьо ла Пейрад. (Виж доклада на агента, документ №37.)“
— Това е сигурно англичанинът, чийто мулат е Контансон! — бе възкликнал Карлос, когато Люсиен му донесе освен бележката и устни сведения.
За три часа този делови като пълководец човек бе намерил чрез Пакар някакъв невинен съучастник, който можеше да играе ролята на полицай, облечен цивилно, а сам се бе предрешил като полицейски служител.
Докато бяха във файтона, на три пъти се бе поколебал дали да не убие Пейрад; но тъй като си бе забранил да извършва убийства лично, реши да се отърве скоро от него, като го посочи като милионер на някои освободени каторжници.
Пейрад и съпроводителят му чуха отвън гласа на Контансон, разговарящ с камериерката на госпожа дю Вал-Нобл. Тогава Пейрад направи знак на Карлос да остане в предната стая, сякаш искаше да му каже: „Ще можете да видите искрен ли съм бил.“
— Госпожата е съгласна — казваше Адел. — Сега госпожата е при една приятелка, госпожа дьо Шанпи, която е платила за още една година наема на мебелираното жилище на улица Тетбу и сигурно ще й го отстъпи. Там за госпожата е по-удобно да приеме господин Джонсън, защото мебелите са съвсем запазени, а господинът може да й ги купи, като се споразумее с госпожа дьо Шанпи.
— Добре, моето момиче. Не е кой знае какво нещо, ама все ще намажем, ще делим наполовина… — каза мулатът на смаяната камериерка.
— Я гледай какъв негър! — възкликна госпожица Адел. — Ако вашият богаташ наистина е богаташ, ще подари мебелите на госпожата. Договорът изтича през април 1830 година и ако е в състояние, вашият господар може да го поднови.
— Мен много доволна! — заяви влизащият Пейрад, като потупа камериерката по рамото.
И той намигна на Карлос, като му кимна в смисъл, че богатият чужденец трябва да продължи играта си. Сцената обаче внезапно се промени с влизането на лице, на което нито Карлос, нито началникът на полицията можеха да направят нещо. Ненадейно се появи Корантен. Бе видял вратата отворена и пътем бе влязъл да види как старият му приятел Пейрад играе ролята на богат чужденец.