Величие и падение на куртизанките

Жена без кола

Няма положение, по-страшно от онова, в което се намираше госпожа дю Вал-Нобл, и думата без кола го изразява прекрасно. Безгрижието и разточителството пречат на тези жени да помислят за бъдещето. В техния по-особен свят (много по-весел и по-остроумен, отколкото смятат хората) единствени жените, които не притежават безспорната, почти ненакърнима и налагаща се красота, които са обичани кой знае защо, мислят за старостта и си подготвят някакво състояние, но колкото те са по-хубави, толкова са по-непредвидливи. „Ти, значи, се страхуваш да не погрознееш, та си подготвяш рента?…“ — така бе казала Флорин на Мариет и тези думи изясняват една от причините на разточителството им. Такива жени са като спекуланта-самоубиец или като разсипника, изчерпал напълно всичките си източници; те изпадат ужасно бързо от положение на дръзко охолство в дълбока сиромашия. Тогава се хвърлят в ръцете на търговката на тоалетни принадлежности и продават на нищожна цена чудните си скъпоценности, правят дългове най-вече за да продължават да живеят привидно в разкош, който да им даде възможност да намерят загубеното, тоест — каса, от която да измъкват пари. Приливите и отливите в съществуването им обясняват добре защо толкова скъпо излиза една любовна връзка, която всъщност почти винаги се урежда от трето лице, както Азѝ бе вкопчила (още една дума от техния речник!) Нюсенжан и Естер. Затова парижаните, които познават добре града си, знаят отлично какво да мислят, като видят на Шан-з-Елизе този движещ се и шумен пазар и някоя жена, която са виждали преди година или шест месеца прекрасно облечена в блестящ разкошен екипаж, да се вози във взета под наем кола. „Като попаднеш в «Сент-Пелажи», трябва да умееш да подскокнеш оттам право в Булонската гора“ — смееха се Флорин и Блонде на незначителния виконт дьо Портандюер. Някои по-опитни жени не стигат никога до такива крайности. Те си остават погребани в отвратителните, взети под наем мебелирани жилища, където изкупват разточителствата си с лишения, подобно на пътници, заблудили се в Сахара, но и те не си слагат наум да живеят по-пестеливо, решават да ходят на костюмирани балове, предприемат пътувания в провинцията, в хубаво време се появяват добре облечени по булевардите. Впрочем тези жени проявяват една към друга преданост, каквато се среща сред слоевете, изхвърлени от доброто общество. За щастливата жена не е кой знае какво да помогне; тя си казва: „Утре и аз ще бъда така.“ И все пак най-осезателна подкрепа дава търговката на тоалетни принадлежности. Стане ли една такава лихварка и заемодавец, тя разтърсва и претърсва всички старчески сърца, за да намери купувач на обувките и шапките си. Тъй като не можеше да предвиди провала на един от най-богатите и най-способни борсови агенти, госпожа дю Вал-Нобл се озова в съвсем объркано материално положение. С парите на Фалекс тя бе задоволявала прищевките си и бе разчитала на него за по-полезните неща и за бъдещето си. „Как можех да очаквам такова нещо от човек, който изглеждаше такъв добряк?“ — каза тя на Мариет. В почти всички обществени класи добрякът е човек, който има пари, дава тук-таме от тях назаем, но не си ги иска обратно, държи се винаги по правилата на известна деликатност, вън от просташкия, задължителен за всички и общоприет морал. Някои хора, за които казват, че са честни и добродетелни, са разорили благодетелите си, както Нюсенжан, а други — излезли от изправителната полиция, са изобретателни в почтеността си към една жена. Напълно почтената личност Алсест — мечта на Молиер — се среща извънредно рядко; има я обаче навсякъде, дори и в Париж. Добрякът е плод на известна мекота в характера, която не доказва нищо. Един такъв човек е копринено гладък като котка, като пантоф, изработен точно по крака. И така, според смисъла на думата „добряк“ Фалекс трябваше да предупреди любовницата си за разорението си и да й остави с какво да живее. Галантният мошеник д’Етурни бе добряк. Той лъжеше при игра на карти, но бе заделил тридесет хиляди франка за любовницата си. „Все едно, каквото и да казвате, Жорж бе добряк, държеше се добре и заслужаваше по-добра участ!“ — отговаряха жените по време на карнавалните вечери на онези, които хвърляха обвинения срещу него. Проститутките не дават пет пари за законите, но обожават изисканото държане; те умеят да се продават като Естер в името на някакъв красив, скрит идеал, в който вярват. След като успя да спаси с голяма мъка от корабокрушението няколко скъпоценности, госпожа дю Вал-Нобл попадна под тежкото бреме на обвинението, че тя „е разорила Фалекс“. Тя наближаваше вече тридесет години и макар че бе в разцвета на хубостта си, все пак можеше да мине вече за стара, още повече, че при такива кризи срещу жената се изправят всички нейни съперници. Наистина Мариет, Флорин и Тюлиа приемаха приятелката си на вечеря и й даваха по малко пари, но тъй като не знаеха на колко възлизат дълговете й, не смееха да проникнат по-надълбоко в тази бездна. Шест години съставляват доста дългичко отклонение в колебанията на парижкото море между Ла Торпий и госпожа дю Вал-Нобл, за да може жената без кола да се обърне към жената, която се разхожда с кола; Вал-Нобл обаче знаеше Естер като много великодушна, ето защо не можеше да не си мисли понякога — както казваше тя, — че е „нейна наследница“; затова поиска да я срещне уж случайно. За да предизвика такава случайност, госпожа дю Вал-Нобл, облечена като жена от доброто общество, се разхождаше всеки ден по Шан-з-Елизе под ръка с Теодор Гайар, който по-късно се ожени за бившата си любовница, а сега, в бедата й, се държеше много добре с нея, даваше й ложи и й осигуряваше покани за всички забави. Тя се надяваше, че когато времето е хубаво, Естер също ще се разходи и тогава ще се срещнат. Кочияш на Естер бе Пакар, защото за пет дни домът на улица Сен-Жорж бе организиран така според разпоредбите на Карлос от Азѝ, Йороп и Пакар, че се бе превърнал в непревземаема крепост. От своя страна Пейрад, тласкан от дълбоката си ненавист, от желанието да си отмъсти и най-вече от мисълта да омъжи скъпата си Лиди, реши, щом Контансон му каза, че любовницата на господин дьо Нюсенжан може да се види по Шан-з-Елизе, също да се разхожда там. Пейрад се предрешваше така добре като англичанин, говореше френски с толкова сполучливо английско произношение, знаеше така хубаво английски и познаваше така пълно работите в тази страна, където парижката полиция го бе изпращала три пъти през 1779 и 1786 година, че изигра ролята си на англичанин в Лондон и сред посланиците, без да събуди подозрения. Той имаше много общи черти с прочутия измамник Мюсон и умееше така изкусно да се преобразява, че дори Контансон не го позна един ден. Придружен от дегизирания като мулат Контансон, Пейрад следеше Естер и хората й с поглед, който изглеждаше невнимателен, но забелязваше всичко. Така че в деня, когато Естер срещна госпожа дю Вал-Нобл, и той се намери съвсем естествено в страничната алея, където се разхождат, когато е сухо и топло, хората, дошли с екипаж. Пейрад, следван от мулата в ливрея, тръгна съвсем спокойно и като истински богаташ, който мисли само за себе си, подир двете жени, но така, че да улови няколко думи от разговора им.