Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Преоблечен като търговски посредник, Контансон се пазареше за жилището и слушаше оплакванията на вратаря, като се шегуваше и прекъсваше думите му с възклицания като: „Ами! Как е възможно!…“„Да, господине, младата дама живя пет години тук, без да излезе някъде; любовникът й, който я ревнуваше, макар че тя бе безукорна, вземаше най-големи предпазни мерки, когато идваше и влизаше тук или като си отиваше. Много красив младеж беше.“
По това време Люсиен се намираше още в Марсак при сестра си, госпожа Сешар; но щом той се върна в Париж, Контансон изпрати вратаря на кея Малаке да запита господин дьо Рюбампре съгласен ли е да продаде мебелите от апартамента, който госпожа Ван-Богсек е напуснала. Тогава портиерът позна в Люсиен тайнствения любовник на младата вдовица, а това бе достатъчно за Контансон. Нека си представим дълбокото, макар и неиздадено учудване, обзело Люсиен и Карлос, които се престориха, че мислят вратаря за луд и дори се опитаха да му го внушат.
За двадесет и четири часа Карлос организира хайка, която да хване Контансон в шпиониране на местопрестъплението. Преоблечен като носач в халите, Контантон вече два пъти бе донасял купените сутринта от Азѝ провизии и двата пъти бе влизал в жилището на улица Сен-Жорж. От своя страна Корантен също започна да действува; възпираше го обаче истинската личност, скрита зад Карлос Ерера, защото той скоро узна, че този абат, таен пратеник на Фердинанд VII, е дошъл в Париж към края на 1823 година. И все пак Корантен трябваше да научи кои са причините, подтикващи този испанец да покровителствува Люсиен дьо Рюбампре. Скоро Корантен получи доказателства, че Естер е била пет години любовница на Люсиен. Значи, заменяването на Естер с англичанката бе станало в негов интерес. Люсиен нямаше никакви средства, отказваха му ръката на госпожица дьо Гранлийо, а току-що бе купил за един милион имението Рюбампре. Корантен пораздвижи ловко генералния директор на полицията, на когото префектът разказа във връзка с Пейрад, че тъжителите в тази афера са не някои други, а граф дьо Серизи и Люсиен дьо Рюбампре.
— Разбрахме каква е работата! — провикнаха се Пейрад и Корантен.
За миг планът на двамата приятели бе готов.
— Това момиче — каза Корантен — е имало разни връзки, има и приятелки. Не е възможно да не се намери измежду тях някоя, изпаднала в беда; един от нас трябва да изиграе ролята на богат чужденец, който ще й поеме издръжката: ще ги накараме да дружат. Те винаги се нуждаят една от друга, за да разиграват любовниците си, и тогава ще влезем вътре в крепостта.
Пейрад помисли съвсем естествено той да поеме ролята на англичанин. Усмихваше му се разгулният живот, който трябваше да води доколкото бе необходимо до разкриването на заговора, чиято жертва бе станал, докато застарелият от работа и доста хилав Корантен малко се интересуваше от него. Преоблечен като мулат, Контансон веднага се изплъзна от хайката на Карлос. Три дни преди срещата на Пейрад с госпожа дю Вал-Нобл на Шан-з-Елизе последният от агентите на господа Сартин и Льоноар пристигна от колониите през Хавър с напълно редовен паспорт в хотел „Мирабо“ на улица Ла Пе с малка и толкова изкаляна каляска, сякаш наистина пристигнала от Хавър, макар да бе извървяла само пътя от Сен-Дьони до Париж.
От своя страна Карлос Ерера нареди да му сложат виза на паспорта в испанското посолство и нагласи всичко на кея Малаке като за пътуване до Мадрид. Ето защо след няколко дена Естер щеше да стане собственица на жилището на улица Сен-Жорж, щеше да получи документ за тридесет хиляди франка рента; Йороп и Азѝ бяха достатъчно ловки, за да я накарат да го продаде и да даде тайно парите на Люсиен. Забогатял уж от щедростта на сестра си, той щеше да плати и остатъка от имението Рюбампре. Никой не можеше в нищо да го упрекне. Само Естер имаше какво да каже, но тя по-скоро би умряла, отколкото да се издаде макар и с едно трепване на веждите. Клотилд бе вече сложила малкото розово шалче на щъркеловата си шия, следователно в дома Гранлийо играта бе вече спечелена. Акциите от омнибусите утрояваха капитала. Изчезвайки за няколко дена, Карлос проваляше всякакви злостни намерения. Човешката предпазливост бе предвидила всичко, не бе възможно да стане грешка. Мнимият испанец трябваше да тръгне на утрото след деня, в който Пейрад бе срещнал госпожа дю Вал-Нобл на Шан-з-Елизе. А още в два часа през нощта Азѝ пристигна с кола на кея Малаке, където намери двигателя на този механизъм да пуши в стаята си, отдал се на равносметката, която предадохме с няколко думи, подобно на автор, преглеждащ внимателно една страница от своята книга, за да види няма ли допуснати грешки. Човек като него не искаше да направи втори път пропуск като онзи с вратаря на улица Тетбу.