Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
— Видях я в столовата. Тя ме заплаши. Тя е на този кораб.
Мъжът от охраната смръщи вежди, написа нещо на терминала си, изруга полугласно и продължи да пише.
— Ама че съм тъпанар! Програмата за разпознаване на лица потвърди, че имаме пълно съвпадение на издирвания образ в хангар Б.
— Трябва да я арестувате — извика Ана.
— Хангар Б е конструиран като убежище при бедствие — обясни офицерът. — Вероятно е там с други оцелели. Ако изобщо е тя, разбира се. Все пак говорим за анализ на моделиран образ.
— Имате програма, която може да я издирва по всяко време? — попита учудено Тили. — И не сте проверили?
— Госпожо, когато шибаният Джеймс Холдън ни казва „скачай“, ние не питаме колко високо — изръмжа офицерът.
— Ето тук има шлюз. — Ана забоде пръст в дисплея. — Може да излезе през него. Да отиде където си пожелае.
— Къде например? — попита офицерът.
Сякаш по команда на монитора се включи алармата за задействан въздушен шлюз.
— Трябва да я задържим — заяви Ана и улови Тили за ръката.
— Напротив, настоявам да отидете в офицерската столова — каза твърдо мъжът. — Ще пратя хора да я уловят и разпитат веднага щом се справим с ранените. Не се безпокойте за това. В момента имаме по-важни проблеми. Този може да почака.
— Но…
В помещението влетя млад мъж. Лявата му страна бе обляна в кръв.
— Сър, имат нужда от спешен екип в шест-алфа. Десет цивилни.
— Ще видя кого мога да пратя — обеща офицерът. — Знаеш ли нещо за състоянието на ранените?
— Външни фрактури и стърчащи кости, но поне са още живи.
Ана дръпна Тили в коридора.
— Не бива да чакаме повече. Тя е опасна. Вече уби хора, когато взриви другия кораб.
— Още си дрогирана. — Тили се освободи от хватката ѝ, но отлетя към отсрещната стена и се блъсна в нея. — Не се държиш разумно. Какво смяташ да направиш, ако Клари Мао е на този кораб и наистина се окаже терористка? Та тя е взривила цял кораб! Ще я халосаш с Библията?
Ана извади леко от джоба си електрошоковия пистолет. Тили тихичко подсвирна през зъби.
— Откраднала си го? Да не си се побъркала?
— Смятам да я намеря — отвърна Ана, а амфетаминът пееше в кръвта ѝ и подсилваше нейната решимост. Вече вярваше, че ако успее да спре тази Клариса, ще може отново да види семейството си. Разбираше колко ирационална е подобна идея, но въпреки това бе готова да повярва в нея. — Трябва да говоря с това момиче.
— Тя ще те убие — изтъкна спокойно Тили, ала изглеждаше готова да се разплаче. — Нали каза на офицера? Направи каквото трябва. Остави нещата на него. Ти си свещеник, а не полицай.
— Ще ни е нужна реактивна раница. Знаеш ли къде ги държат? Близо ли са до шлюзовете?
— Ти си се побъркала — повтори Тили. — Не мога да участвам в това.
— И няма нужда — отвърна Ана. — Скоро се връщам.
25.
Холдън
— Наоми — повтори Холдън. — Обади се, моля те. Отговори ми.
Мълчанието на радиото вещаеше заплаха. Милър стоеше до него с мрачно и тъжно лице. Холдън се зачуди колко хора са виждали подобно изражение на лицето му. Изглеждаше създадено да произнася думи от типа на: „Станал е инцидент“ и „ДНК съвпада с тази на сина ви“. Холдън усети, че ръцете му треперят. Не че това имаше значение.
— „Росинант“? Наоми, обади се.
— Това нищо не означава — подхвърли Милър. — Може с нея всичко да е наред, а да е повреден предавателят. Или е заета да поправя нещо друго.
— Или умира малко по малко — рече Холдън. — Трябва да отида. Трябва да се върна при нея.
Милър поклати глава.
— Обратният път е доста по-дълъг, отколкото изминатия дотук. Вече не можеш да се движиш бързо. Когато пристигнеш там, ще се е справила с каквото трябва.
„Или ще е мъртва“ — думи, които Милър очевидно му спести.
— Трябва да опитам — настоя Холдън.
Милър въздъхна. За един кратък миг зениците му блеснаха със синкави пламъчета, сякаш дълбоко във вътрешността на очните му ябълки имаше миниатюрни рибки.
— Искаш да ѝ помогнеш? Искаш да помогнеш на всички тях? Ела с мен. Сега. Прибереш ли се обратно, няма начин да разберем какво е станало. А нищо чудно и да не успееш да се върнеш. Пък и можеш да се обзаложиш, че твоите приятели в коридора вече се прегрупират и все още могат да ти откъснат ръцете, ако те спипат.
Холдън имаше чувството, че в главата му живеят две негови копия и всяко дърпа към себе си. Наоми може да е ранена. Дори мъртва. Алекс и Еймъс също. Трябваше да е там, при тях. Но съществуваше една друга част от него, която разбираше, че Милър е прав. Твърде късно.