Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
Готвеше се да пусне картата, когато един тънък глас в ума ѝ прошепна: „Обзалагам се, че с тази карта може да се вземе реактивна раница“. Мелба премигна. Умът ѝ сякаш възвърна концентрацията си с тихо изщракване, последните останки от съня напуснаха съзнанието ѝ. Ето възможност за достъп до екипировка, от каквато се нуждаеше. На кораба цареше хаос. Това е шансът, който чакаше. Тя освободи картата от шнура и я прибра в джоба си. След това се огледа боязливо.
Никой не я забеляза.
Мелба облиза устни.
— Ще ми трябва нещо, за да разбия това — рече младият мъж. — Главата на болта е смачкана. Не мога да го извадя.
Жената изруга и се обърна към нея.
— Имаш ли нещо, което да свърши работа?
— Не при мен — отвърна Мелба. — Но имам идея как да го пробием с бормашина.
— Действай по-бързо. Инак скоро тук ще стане доста задушно.
— Ясно. Вие правете каквото можете. Аз се връщам веднага — излъга Мелба.
24.
Ана
Есхатологията открай време бе любимата теологична специалност на Ана. Когато я разпитваха за Армагедон, тя казваше на своите енориаши, че самият Господ Бог е бил доста пестелив в приказките си по въпроса, така че няма за какво толкова да се безпокоят. Нека имат вяра, че Бог ще направи най-доброто, а фактът, че все още не стоварва гнева си върху злото, не е причина да престават да го обичат.
Но истината беше, че тя изпитваше дълбоко несъгласие с интерпретациите на повечето футуролози и теолози. Не със самата теология, тъй като предположенията за края на света, заложени там, бяха толкова добри, колкото и всички останали. Несъгласието ѝ произтичаше от скритата радост заради предстоящата разправа с неверниците, която прозираше в множество писания. Това важеше с особена сила за някои милениумни секти, които изпълваха литературните си творби с илюстрации на Армагедон. Картини на ужасени хора, бягащи от някаква безформена и кръвожадна участ, която изпепеляваше света зад тях, докато добропорядъчните вярващи — от правилната религия, разбира се — гледаха в безопасност отстрани как Бог наказва прегрешилите. Ана не можеше да разбере как някой би могъл да вижда в тази картина друго, освен житейска трагедия.
Искаше ѝ се да може да им покаже „Принц Томас“.
Беше се зачела, когато това се случи. Ръчният ѝ терминал бе подпрян на гърдите ѝ с възглавница, беше сплела ръце на тила. И тогава прозвуча тритоновата аларма за високо g, само че бе закъсняла за купона. Ана вече бе пристегната толкова силно от ремъците на противоускорителната койка, че усещаше пенопластовата основа плътно и болезнено притисната в гърба ѝ. Стори ѝ се, че това продължава вечно, ала всъщност навярно не бяха изминали повече от няколко секунди. Ръчният терминал се плъзна от гърдите ѝ, внезапно натежал вероятно повече, отколкото беше Нами, когато за последен път я вдигна на ръце. Той остави тъмновиолетова диря по кожата на гърдите ѝ и се заби в брадичката достатъчно силно, че да пробие дълбока рана. Възглавницата натисна корема ѝ като десеткилограмов чувал и устата ѝ се напълни с вкуса на стомашен сок.
Но най-лошото от всичко бе болката в раменете. Двете ѝ ръце се бяха изопнали към койката и за кратко изскочиха от раменните стави. Когато безкрайните секунди на обратна тяга отминаха, ръцете се прибраха с щракване обратно в ставните ложета, ала болката бе дори по-силна, отколкото преди. Пенопластът на койката, подложен на натоварване отвъд техническите му възможности, не бе успял да я предпази по начина, по който се очакваше. Вместо това той възстанови първоначалната си форма и я изстреля в бавно движение към тавана на каютата. Тя опита да постави ръце пред лицето си, но отново я проряза остра болка в ставите и когато се заби в тавана, беше с носа напред. Брадичката ѝ изрисува кървава диря върху покритата с плат омекотяваща пяна.
Ана бе мирен човек. Никога през живота си не бе участвала в ръкопашен бой. Никога не бе преживявала сериозни инциденти. Най-силните болки, които бе изпитвала досега, бяха по време на раждането и ендорфините, които се изляха в кръвта ѝ, облекчиха най-тежкия период. Да получи внезапно и едновременно толкова много увреждания бе отвъд способностите ѝ да търпи и тя се почувства объркана и завладяна от безцелен гняв. Не беше честно човек да преживява подобни мъчения. Щеше ѝ се да се разкрещи на противоускорителната койка, че бе позволила това да се случи, и да прасне тавана, че я е ударил, макар никога да не бе замахвала към когото и каквото и да било с юмрук.