Вратата на Абадон

— Ей, малката — подхвърли Тили, — изчакай да премине първата вълна. Прекарах цяла минута в опити да реанимирам купчина червеникава паста, докато си дам сметка колко съм надрусана.

— Какво ми инжектира? — попита Ана, докато въртеше глава и гледаше как лицето на Тили се размазва по краищата.

Тили сви рамене.

— Амфетамини и болкоуспокояващи за армията. Направих ти и една противовъзпалителна инжекция. За всеки случай.

— Ти докторка ли си? — попита Ана, докато си мислеше колко е умна Тили.

— Не, но чета упътванията на медикаментите.

— Добре — каза Ана със сериозно лице. — Добре.

— Хайде да потърсим някого, който знае какво е станало — предложи Тили и я поведе по коридора.

— А след това ще трябва да намеря моите хора — отвърна Ана, но позволи да я водят.

— Май съм предозирала лекарствата. Ноно и Нами са си у дома, в Москва.

— Не, имам предвид моите енориаши. Крис и останалите космопехотинци. Има и една жена, която е изпълнена с гняв, но мисля, че ще мога да говоря с нея. Трябва да ги намеря.

— Добре де. Все пак не биваше да прекалявам. Но първо да потърсим помощ.

Ана си спомни за поета и сълзите отново бликнаха. Щом може да изпитва тъга, значи първоначалната вълна на еуфория бе започнала да се уталожва. За миг съжали, че това се случва.

Тили спря до една схема на стената. Намираше се непосредствено до повредено комуникационно табло. Разбира се, на военните кораби винаги има и от двете, помисли си Ана. Бяха монтирани с предположението, че може да се случи нещо подобно, ако корабът бъде ударен. Тази мисъл също я натъжи. Някаква далечна част от съзнанието ѝ си даваше сметка, че все още е на увеселителното влакче на амфетамините, но тя беше безсилна да направи нещо по въпроса. Отново заплака.

— Службата по охрана е тук. — Тили почука с пръст върху едно място на картата. Свиха на два пъти по коридора и се озоваха в помещение, пълно с хора, оръжие и работещи компютри. Мъж на средна възраст с прошарена коса и мрачно изражение се постара да не им обръща внимание. Други четирима в помещението, по-млади от него, също не погледнаха към тях.

— Отворете първо 35C — нареди възрастният мъж на двама от другите. Той посочи нещо на картата. — Там има десетина цивилни.

— Фелдшерите? — попита един от мъжете.

— Нямаме свободни от тях, а и в камбуза нямаше противоускорителни кресла. Там всичко е на доматено пюре, но Елти каза, че въпреки това ще надзърне.

— Разбрано — отвърна младият мъж и двамата с партньора му се оттласнаха покрай Ана и Тили, без дори да ги поглеждат.

— Вие двамата огледайте коридора — заръча мъжът на останалите. — Събирайте идентификационни карти, ако ги намерите, ако няма — снимайте. Пращайте всичко в оперативния център, ясно?