Вратата на Абадон

— Аз не… о, генералният секретар? Наистина ли?

— Нанси Гао е новият генерален секретар. Но зад гърба ѝ надзърта сянката на Крисджен Авасарала.

— Кой?

Кортес се разсмя. Приятен нисък звук, който сякаш се зараждаше дълбоко в корема му.

— О, тя ще се радва да чуе от вас това.

— Коя е тя?

— Тя е политик, за когото никой не е гласувал, но това не ѝ пречи да управлява ООН сякаш е феодалното ѝ владение, като същевременно пази в тайна името си от медиите. Фактът, че държи под контрол вашето правителство и вие дори не сте чували за нея, подсказва колко е добра.

— Ох — въздъхна Ана. Не си падаше по политиката. Смяташе я за второто лошо нещо, изобретено от човечеството, след лугавата риба.

Последва нов продължителен период на мълчание. Ана се чудеше къде ли се е дянала Тили и дали най-сетне няма да се появи и да я спаси от неудобното положение.

— Вие заложихте на правилния кон — заговори най-сетне Кортес. — Аз избрах лошия. Надявам се да не ми се сърдите. С течение на времето започнах все повече да ви уважавам, въпреки различията ни. Не бих искал да ме мразите.

— Но аз не ви мразя, Хектор. — Ана се протегна и взе ръцете му в своите. — Ни най-малко. Това, което преживяхме, беше ужасно. Всички взехме погрешни решения, защото се страхувахме. Но вие сте добър човек. Сигурна съм в това.

Кортес се усмихна с благодарност и я потупа по ръката. Ана отново вдигна глава към звездната панорама над тях.

— Колко много звезди — въздъхна тя. — Някои от тях може би един ден ще са наши.