Обещанието на краля вещер

Кантан го изгледа, а изражението му премина от изненада в страх и във внезапна високомерна гримаса.

— Махни ръката си.

— Или гърлото ти? — контрира Ентрери. — Помисли, че съм влязъл в стаята и въпреки това запрати огненото кълбо, без предупреждение.

— Очаквах, че ще си достатъчно мъдър да не заставаш на пътя на боен маг — отвърна Кантан, а тембърът му бе многозначителен, за да пасва на двусмислието на думите му.

Звукът от битка в залата се усилваше все повече, двамата едва дочуха, че Олгерхан настоява да се махнат от пътя му.

Нито Ентрери, нито Кантан обърнаха внимание на полуорка. Останаха в същата поза, взирайки се сурово един в друг още няколко мига.

— Знам — подкачи го Кантан. — Следващия път няма да изчакаш, за да задаваш въпроси.

С думите си Ентрери изтри усмивката и спокойствието му:

— Няма да има следващ път.

Той пусна магьосника, като го блъсна грубо. С едно движение скочи в стаята и измъкна меча и камата си. Първата му мисъл, щом се приближи до сражаващите се спътници, бе да се махне от линията на атака на Кантан.

Преметна се през перилото и се приземи чевръсто на ръба на балкона отвъд него. Изправен на един крак, той изпъна палеца на другия и го плъзна в пролуката между долния край на парапета и пода.

Претърколи се през ръба. Когато достигна най-ниската точка на залюляване, стегна крака си, така че да забави инерцията, после измъкна стъпалото си и се сви, превъртайки се изцяло, като прелетя оставащите осем стъпки до пода на кулата. Моментално тройка гаргойли и един голем се нахвърлиха върху него, но всичките бяха тежко ранени от огненото кълбо. Нито един от гаргойлите не можеше да размаха крила, а единият дори не можеше да повдигне обгорелите си ръце, за да нанесе удар.

Същият поведе атаката към Ентрери, навеждайки глава и нападайки с неочаквана ярост.

Нокътя на Шарон пресече атаката, като смачка черепа на създанието и го запрати на пода в седнала позиция. То успя да хвърли един последен, изпълнен с омраза поглед към Ентрери и се строполи мъртво.

Погледът само извика усмивка на лицето на убиеца, но той не можеше да си позволи да почива на лаврите от триумфа си. Завъртя се яростно с подскок, мушкайки с камата и сечейки с меча. Създанията куцаха, бяха бавни и Ентрери се държеше извън обхвата им, стрелвайки се ту наляво, ту надясно, непрестанно обръщайки ги, така че да се блъскат и препъват едно в друго. През цялото време камата му ги пробождаше, а мечът съсичаше.

Горният балкон също бе овладян бързо, а Атрогейт запрати още един гаргойл във въздуха с мощните си замахвания. Той почти успя да уцели Ентрери, когато се заби долу, но убиецът съумя да се отдръпне от падащото създание. Удари се в пода точно пред него и големът се препъна в тялото му.

Нокътя на Шарон разсече на две главата на залитащия голем.