Обещанието на краля вещер

До него Елъри не си направи труда да сменя оръжия, защото тежката брадва бе също толкова унищожителна за костите, колкото и за плътта. Парчета от ребра, ръце или крака се цепеха под унищожителните й удари.

Но скелетите продължаваха да прииждат и на мястото на всеки разтрошен от Мариаброн или Елъри идваха двама.

Зад тях Олгерхан размахваше яростно сопата си, а Арраян изстреля серия от слаби магически заклинания, предимно блестящи снаряди от чиста енергия. Нито един от двамата не беше особено ефективен и очевидно отново бързо се изморяваха.

Олгерхан прикри Арраян с огромното си тяло и изпъшка повече от болка, отколкото от бойна ярост, когато в плътта му се впиха костеливи пръсти. После изви от ужас, когато един скелет се промъкна покрай него.

Пътят му към Арраян бе открит.

Едрият полуорк се опита да се обърне и да го спре, но с изненада установи, че няма нужда, защото немъртвото чудовище не се приближи до жената.

Олгерхан вярваше, че знае защо. Въпреки това се приближи до скелета и го смаза с цялата си сила, тъй като не искаше останалите да забележат нежеланието на съществото да се занимава с Арраян.

От всички спътници никой не бе по-добре подготвен да се справя с подобни създания от Атрогейт. Въртящите се боздугани сееха разрушения в редиците на скелетите, макар да не бе слагал никакви заклинания на топките им, като всеки удар смазваше кости на прах или изстрелваше във въздуха някой череп, откъсвайки го от гръбнака. Джуджето изглеждаше сякаш наистина се наслаждава, когато скочи пред другите и се вряза в средата на скелетния рояк. Оръжията му се въртяха в разрушителна мъгла и изпълваха въздуха около него с бял прах, а всеки експлозивен удар биваше последван от ревящия му смях.

През цялото време Кантан стоеше до дребния си другар. Магьосникът произнесе само още едно заклинание и призова огромна безтелесна полупрозрачна ръка, която се носеше във въздуха пред него.

Насреща му се хвърли скелет и петопръстият пазач го сграбчи, обвивайки огромни пръсти около костеливото му тяло. С усмивка и мисъл Кантан заповяда на ръката да стисне и скелетът се строши пред силата на хватката й.

Ръката, свита в юмрук, се стрелна, когато втори скелет приближи магьосника. Магията удари силно създанието и го запрати надалеч.

— Натискайте — заповяда Мариаброн. — Кулата е нашата цел — единствената ни цел!

Но думите на рейнджъра бяха пропилени на вятъра само миг по-късно, когато Олгерхан залитна и извика.

Мариаброн се обърна и видя как едрият полуорк пада на едно коляно, я слабите му удари едва пропъждат костеливите ръце на скелетите.