Обещанието на краля вещер

— Безплатен съвет — отвърна Ентрери. — За твое собствено добро, милейди, мери си приказките.

Хвърли бегъл поглед на Олгерхан, докато се обръщаше и се отдалечаваше. Имайки предвид опита си с лича Херминикъл в кулата в покрайнините на Хелиогабалус и думите на сестрите драконки, отговорът на всичко изглеждаше доста ясен за Артемис Ентрери.

Убий Арраян и победи творението на Зенги в самото му сърце. Той въздъхна, след като осъзна, че до неотдавна идеята не би му се струвала толкова отвратителна и не би се поколебал и за миг. Предишното му аз би оставило Арраян мъртва в локва от собствената й кръв.

Но сега виждаше предизвикателството по различен начин и задачата му изглеждаше неизмеримо по-сложна.

— Прочела е книгата — информира Джарлаксъл. — Тя е Херминикъл на този замък. Убийството й би бил лесният начин да се справим с това.

Джарлаксъл клатеше глава при всяка дума.

— Не и този път.

— Каза, че убийството на лича е щяло да унищожи кулата.

— Така ми казаха Илнезара и Тазмикела, и бяха сигурни.

— Арраян е личът на това творение — или скоро ще бъде — отвърна Ентрери и макар да спореше по въпроса, нямаше намерение, ако се окажеше прав, да позволи действието, което в момента сам защитаваше.

Но Джарлаксъл поклати глава.

— Отчасти може би.

— Чела е книгата.

— После я е оставила.

— Магията й е била пусната.

— Зовът й е бил освободен — контрира го Джарлаксъл и Ентрери го изгледа любопитно.

— Какво знаеш? — попита убиецът.

— Малко — страхувам се, че колкото и ти — призна мрачният елф. — Но това… — той вдигна ръце и ги разтвори, за да подчертае необятността на замъка. — Наистина ли вярваш, че такъв новак в магиите, тази млада жена, може да е живителната сила, създаваща всичко това?

— Книгата на Зенги?

Но Джарлаксъл отново поклати глава, очевидно убеден, че и още нещо се е намесило. Мрачният елф оставаше решен в името на богатството и властта да открие какво е.