Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— За човек, който се занимава с магическите изкуства изглежда знаеш твърде малко — сгълча я по-възрастният магьосник. — Много опасна и безразсъдна комбинация.
— Достатъчно! — каза Мариаброн. — Това заяждане няма да донесе нищо конструктивно. Каквото било, било. Сега имаме нова информация и нова надежда.
Врагът ни е идентифициран отвъд тези съживени създания, които използва за щит. Нека открием път до централната кула и книгата, защото убеден съм, че там ще намерим нашите отговори.
— Ура за оптимизма ти, рейнджъре — изсъска насреща му Кантан. — Защо не развееш пред нас знамето на крал Гарет и не наемеш тръбачи, които да разгласят пътуването ни?
Внезапният проблясък на гняв и сарказъм, включващ не кого да е, а любимия крал, изправи всички на нокти. Мариаброн сбърчи вежди и изгледа свирепо магьосника, но за Джарлаксъл и Ентрери реакцията на Елъри бе много по-показателна.
Нямаше и помен от благородната и героична предводителка, тя изглеждаше малка и уплашена, сякаш е притисната между две твърде могъщи сили.
— Роднинство с Драконоубиеца — прошепна Джарлаксъл на спътника си, допълнително предупреждение, че нещо не е съвсем както изглежда.
— Централната кула ще се окаже дълъг и труден преход — намеси се Праткъс. — Трябва да съберем сили и да обмислим нещата, както и да стегнем коланите и превръзките си. Знаем къде отиваме, така че отиваме, където отиваме.
— Каза го както си трябва! — поздрави го Атрогейт.
— Дълъг преход и единственият за нас — съгласи се Мариаброн. — Там ще открием отговорите. Подсигури вратата горе, добри ми Атрогейт. Аз ще разузная северния коридор. Поемете си въздух и се заредете с кураж.
Хапнете и пийнете, ако имате нужда и да, стегнете превръзките си.
— Мисля, че нашият нещастно поетичен приятел ни каза да си починем — Джарлаксъл се обърна към Ентрери, но убиецът дори не го слушаше.
Мислеше си за Херминикъл и кулата в околностите на Хелиогабалус.
Гледаше към Арраян.
Джарлаксъл също погледна натам, след което се втренчи в Ентрери, докато най-сетне не привлече вниманието му. Мрачният елф безпомощно сви рамене и отново върна погледа си към жената.
— Дори не си го помисляй — предупреди го Ентрери с недвусмислен тон. Обърна се с гръб към Джарлаксъл и се отправи към жената и огромния й телохранител.
Развеселеният Джарлаксъл го наблюдаваше по целия път.
— Добра флейта си изработила, Идалия — прошепна под носа си.
Зачуди се дали Ентрери ще се съгласи с тази преценка, или ще го убие в съня му за ролята, която е изиграл в голямата машинация.
— Искам да разговарям с теб насаме — каза Ентрери на Арраян, щом се приближи.
Олгерхан го изгледа подозрително и дори пристъпи по-близо до жената.
— Върви и говори с командир Елъри или с някое от джуджетата — каза му Ентрери. Това само накара грубоватия полуорк да се изправи в цялото си достолепие и да кръстоса ръце пред масивните си гърди, гледайки убиеца със сбърчено чело.
— Олгерхан е мой приятел — каза Арраян. — Каквото имаш да ми казваш, можеш да го кажеш и на него.
— Може би искам повече да слушам, отколкото да говоря — каза Ентрери. — И бих предпочел да сме само двамата. Махни се — обърна се към Олгерхан. — Ако исках да нараня Арраян, вече щеше да е мъртва.
Олгерхан настръхна, а очите му пламтяха от гняв.
— Както и ти — продължи без прекъсване Ентрери. — Виждал съм те в битка — и двама ви — и знам, че магическият ви репертоар е изтощен, лейди Арраян. Простете ми, че го казвам, но не съм впечатлен.
Олгерхан се изпъна напред, сякаш щеше да скочи върху Ентрери.
— Книгата ви изцежда, краде живота ви — каза убиецът, след като се огледа, за да се увери, че никой от другите не е достатъчно близо, че да го чуе. — Започнали сте процес, от който не можете да се измъкнете лесно.
И двамата полуорки залитнаха при думите на Ентрери и потвърдиха предположението му.
— Сега ще разговаряш ли с мен насаме, или не?
Арраян го изгледа жално, след което се обърна към Олгерхан и го помоли да се отдалечи за няколко минути. Едрият полуорк изгледа кръвнишки Ентрери за няколко мига, но не можа да откаже на настояването на Арраян. Отдалечи се, без да откъсва очи от убиеца.
— Отворила си книгата и си започнала да четеш, а после си установила, че не можеш да спреш — каза Ентрери на Арраян. — Нали?