Обещанието на краля вещер

Убиецът побягна на зигзаг покрай скелетите.

Зад Ентрери, когато най-сетне се появи възможност, Мариаброн сграбчи Олгерхан и го изправи на крака. Когато го пусна обаче, едрият полуорк почти се строполи на земята.

— Толкова обичам да се правя на бавачка — промърмори Кантан, когато Ентрери донесе почти изпадналата в несвяст Арраян.

Ентрери се намръщи и за момент Джарлаксъл и Кантан помислиха, че може да се нахвърли върху грубия магьосник.

— Ранена ли е? — попита мрачният елф.

Ентрери сви рамене, докато оглеждаше треперещата жена, защото не виждаше явни признаци за нараняване.

— Да, моля те, кажи ни защо нашата приятелка Арраян трябва да бъде носена наоколо, когато дори капка от кръвта й не е била пролята на бойното поле? — добави Кантан.

Ентрери отново се намръщи насреща му.

— Гледай си приятеля, магьоснико — изрече той, ясно предупреждение, докато безплътната ръка долетя и стовари много ядосания Атрогейт на земята пред тях.

— Присъединете се и да си проправим път до кулата с бой! — извика Мариаброн към групата.

— Твърде много са — извика Джарлаксъл в отговор. — Не можем да се бием с тях на открито. Единствената ни надежда са тунелите в стената.

Мариаброн не отговори веднага, но един поглед към полето показа на него и на тримата му другари, че наблюденията на мрачния елф са точни. Дузини скелети бяха на крака и се приближаваха към тях, а практически от всеки инч на полето в двора си пробиваха път кокалести ръце.

— Разчисти им пътека — заповяда Кантан на Атрогейт.

Джуджето изсумтя силно и отново развъртя боздуганите си. Огромната магическа ръка на Кантан зашета зад него и скоро двойката бе разчистила път за Мариаброн и другите трима, за да могат да се присъединят към групата при стената.

Джарлаксъл изчезна в лявото караулно. Появи се отново след няколко мига и им направи знак да го последват. Прикрити от магическата ръка на Кантан, която удържаше ордата от немъртви, и деветимата се промъкнаха в караулното и тунела отвъд. В края му имаше тежка врата, която Мариаброн бързо затвори и заключи, защото преди дори да успее да се обърне и да погледне останалите осем, по портала се чу драскането на кокалести пръсти.

— Ведро начало, бих казал — обади се Кантан.

— Замъкът се защитава — съгласи се Джарлаксъл.

— Както изглежда, защитава много неща — отвърна магьосникът и отправи хитър поглед към Арраян.

— Не можем да продължаваме така — намръщи се Мариаброн. — Бием се на групички и пазим само собствените си другари, а не групата като цяло.

— Може пък да не сме смятали, че някой ще се нуждае от толкова много проклета защита — промърмори Атрогейт и стоманеният му поглед се спря на двамата полуорки.

— Ситуацията е каквато е, джудже — отвърна рейнджърът. — Тази група трябва да открие хармония и единство, ако искаме да стигнем до кулата и да открием отговорите. Тук сме заедно, деветимата като един.