Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Колко дълга почивка? — попита Елъри.
— Половин нощ сън.
Елъри, Мариаброн и Кантан поклатиха отрицателно глави.
— Не разполагаме с толкова време — отвърна командирът.
— Продължаваме напред — заяви Атрогейт.
— Звучиш, сякаш знаеш накъде отиваме — отвърна Елъри.
Атрогейт насочи ръката си в посока към Арраян.
— Тя каза, че е открила книгата ей там, където сега се издига главната кула — разсъди той. — Ако си спомням правилно, бяхме тръгнали за това.
— Така е — отвърна Мариаброн. — Но това е само отправна точка. Не знаем наистина какво представлява книгата, нито дали още е тук.
— Ба! — изсумтя Атрогейт.
— Още е тук — отвърна тих глас нейде отстрани и групата се обърна едновременно, за да изгледа Арраян, която точно в този момент изглеждаше много, много дребничка.
— Какво знаеш? — излая насреща й Атрогейт.
— Книгата е още тук — отговори Арраян. Изправи се леко и погледна към Олгерхан за подкрепа. — Чичо Уингхам не ви е разказал всичко.
— Тогава може би ти трябва да го направиш — каза Кантан.
— Кулата… всичко това, беше създадено от книгата — обясни Арраян.
— Такова бе и нашето предположение — намеси се Мариаброн, в опит да я улесни, но тя го отхвърли, вдигайки ръка, за да го накара да млъкне.
— Книгата е част от замъка, вкоренена в него чрез магически филизи — продължи Арраян. — Стои отворена — тя изпъна длани, сякаш държеше голяма книга. Страниците й се отгръщат по собствено желание, сякаш над нея има четец, който призовава магически бриз, за да издуха следващия лист.
Докато изпълненият с подозрение Кантан я питаше откъде може да знае всичко това, Ентрери и Джарлаксъл се спогледаха без въобще да са изненадани.
Ентрери преглътна тежко, но това не освободи буцата в гърлото му. Обърна се към Арраян и се опита да измисли нещо, с което да прекъсне разговора, защото знаеше какво следва и че не бива да го признава.
— Аз бях първата, която отвори книгата на Зенги — каза тя и Ентрери затаи дъх. — Чичо Уингхам ме помоли да я изуча, докато Мариаброн яздеше към Ваасанската порта. Надявахме се да ти представим по-пълна информация, когато пристигнеш в Палишчук.
Олгерхан се размърда нервно край нея, движение, което не остана незабелязано от останалите.
— И? — настоя Кантан, когато Арраян не продължи.
Арраян заекна няколкократно и после отвърна:
— Не знам.
— Не знаеш какво? — сопна се Кантан и пристъпи към нея, изглеждайки много по-заплашителен и могъщ, отколкото предполагаше кльощавата му фигура. — Отворила си книгата и си зачела. Какво последва?
— Аз… — гласът на Арраян заглъхна.
— Нямаме време за потайните ти игрички, глупаво момиче — скара й се Кантан.
Ентрери осъзна, че ръцете му са върху оръжията и че наистина в този момент иска да се хвърли върху Кантан и да пререже гърлото му.
Или да се спусне и да подкрепи Арраян.
— Започнах да я чета — призна Арраян. — Не помня какво се казваше вътре — не мисля, че казваше каквото и да било — просто срички, гърлени и римувани.
— Добре! — намеси се Атрогейт, но никой не му обърна внимание.
— Не помня нищо… само, че думите, ако бяха думи, сами се лееха от гърлото ми и не исках да спра.
— Книгата те е използвала като инструмент — разсъди Мариаброн.
— Не знам — отвърна отново Арраян. — Събудих се обратно в къщата си в Палишчук.
— И беше болна — вметна Олгерхан и пристъпи пред девойката, сякаш ги предизвикваше само да посмеят да я обвинят. — Книгата я прокълна и я разболя.
— А Палишчук ни прокълна, като ни накара да ви вземем? — изкоментира Кантан и от гласа му не стана ясно дали е саркастичен, или говори съвсем сериозно.
— Всички вие може да избягате от това, но не и тя довърши Олгерхан.
— Сигурна ли си, че е в основната кула? — попита Мариаброн и макар да се опитваше да е разбиращ и внимателен, нямаше как да се пропусне острата нотка в тона му.
— И защо не проговори по-рано? — настоя Кантан. — Предпочете да се бием с гаргойли? С каква цел?
— Не! — защити се Арраян. — Не знаех…