Обещанието на краля вещер

После пробождащата болка изчезна и големът започна да стиска. При цялата си сила, Атрогейт си помисли, че ще бъде смазан до смърт. После бе прободен отново и извика силно.

Праткъс се озова бързо до него, призовавайки Морадин и пращайки вълни лечебна енергия към коравия войн. Зад свещеника Джарлаксъл приготви и изстреля още една стрела, улучвайки другото око на създанието, с което напълно го ослепи.

Мрачният елф се прилепи плътно до стената, докато стреляше, откривайки пространство за Мариаброн, за да може последният да стреля с огромния си лък. По-тежка и смъртоносна стрела се впи в рамото на голема.

Атрогейт изскимтя, докато биваше пробождан отново и отново. Не можеше да разбере що за оръжие използва това странно създание.

И защо внезапно го пусна?

Удари се в пода и отскочи назад, отнасяйки Праткъс при движението.

После, когато пробождащото острие изскочи отново от гърдите на голема, джуджето разбра.

Атрогейт разпозна върха на острието от червена стомана. Джуджето се изсмя и понечи да тръгне обратно към голема, но спря рязко и сложи ръце на кръста си, наблюдавайки развеселено как острието отново изскача.

После се прибра и големът се строполи на купчина.

Артемис Ентрери се протегна надолу и изтри острието в купчината плът.

— Можеше да ни предупредиш — каза Атрогейт.

— Извиках, но ти вдигаше твърде много шум, че да ме чуеш — отвърна убиецът.

— Пътят е чист до кулата в ъгъла на стената — обясни Ентрери. — Но щом минем през тази врата и се качим в коридора на втория етаж, моментално ще ни притиснат здраво.

— Кой? — попита Мариаброн.

— Гаргойли. Двойка — той изрита унищожения голем и добави — повече, ако ни чакат зад северната врата на кулата, която ще ни преведе през източната стена на замъка.

— Трябва да ни водят магии и стрели — отбеляза Мариаброн и последователно изгледа Кантан и Джарлаксъл.

— Тогава да продължаваме — обади се кльощавият магьосник. — Предполагам, че колкото повече се мотаем, толкова повече съпротива ще срещнем. Замъкът си създава защити, докато ние си бъбрим — бълва чудовища.

— И ги регенерира, ако гаргойлите са някакъв признак — каза Мариаброн.

— Изглежда като добро място за обучаване на млади джуджета войни — намеси се Атрогейт. — Натъпчи ги с пиячка и ги пусни да се бият, и бият, и бият. Едно от предимствата никога да не свършват чудовищата за трепане.

— Значи щом приключим, можеш да го имаш — увери го Джарлаксъл. — За децата си.

— Хаха! Всичките тридесет са някъде там и вече воюват, бъди сигурен!

— Гледка, която, сигурен съм, трябва да видя някой ден.

— Хаха!

— Може ли да продължим и да приключваме? — попита Кантан и махна към Ентрери. — Води ни към стаята и ми освободи път към вратата.