Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Разкопча ризата си и поглади голите си гърди. Започна да разкопчава и джинсите, потънал в мисли. Не преставаше да отпива от виното си. Сигурно си представяше колко известен ще стане един ден, а може би умът му беше зает със сервитьорката, от леглото на която се беше измъкнал преди малко.

— Забавлява ли се? — попита го Скай.

Гласът й го накара да подскочи.

— О, ти си будна.

— Да.

— Обикновено спиш като пън.

Това беше ужилване. Той намекваше за слабостта й към алкохола. Само че тази вечер тя не беше сложила и капка в устата си. Леко трепереше. Беше пъхнала ръцете си под завивката, за да не се издаде. Тялото й се изчистваше от алкохола и това не беше леко. Устата й беше пресъхнала. Главата я цепеше жестоко. Само че си струваше. Искаше да е в състояние да обръща внимание. Да забелязва нещата. Нищо да не пропуска — дори как собственият й съпруг се прибира късно у дома след любовна среща. Беше се уморила да се крие.

— Сега обаче не спя — спокойно рече тя.

— А, добре.

— Къде беше?

— Какво искаш от мен? Да ти давам отчет за всяка своя стъпка ли? Ако си искала такъв съпруг, да се беше омъжила за Питър.

— Това и сама го осъзнавам. Но да оставим този въпрос. Искам да знам къде беше.

— В ателието си. Работех.

— Това не са дрехите, с които рисуваш — отбеляза тя.

— Откъде знаеш? — изсмя се Саймън. — Имаш проблем, Скай. През повечето време си толкова пияна, че дори не забелязваш с какво съм облечен, когато рисувам.

— Тази вечер не съм пияна.

— Няма значение.

— Искам развод — изрече бавно тя.

Възцари се гробна тишина. Саймън продължи да се разсъблича. Беше сигурна, че в момента съпругът й се чуди как да запази предишното положение: искаше да задържи Скай, защото името й и парите й му даваха сигурност, но също така искаше да разполага със свободата да спи с други жени.

Саймън се изправи гол на лунната светлина. Беше висок и слаб. Синкавата светлина караше тялото му да изглежда влажно. Той за пореден път надигна чашата към устните си и се поглади по гърдите. Пристъпи към Скай. Приседна на крайчеца на леглото и й предложи от чашата си. Тя поклати глава. Той остави чашата на тоалетната масичка и се пъхна под завивките. Плъзна ръце под нощницата й. Погали гърдите й. Не беше я докосвал така от дълго време. Тя прехапа устни и изви гръб. Саймън я целуна по шията, езикът му опита вкуса на кожата й. Усещането беше толкова прекрасно, че тя едва се сдържа да не изстене от удоволствие.

— Хм, Саймън — започна.

— Да? — Продължи да гали бедрата и корема й и да покрива с чувствени целувки шията й.

— Махай се от леглото ми.

— Знаеш, че не го искаш — измърмори той.

— Махни се от леглото ми — повтори тя. — Събери си гадните дрехи от моя под и незабавно изчезни оттук. Наистина ли мислиш, че искам да ме докосваш, след като си бил с друга жена? Не чу ли какво ти казах преди малко? Искам развод.