Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Ние ще се грижим за него, скъпа! — извика Огъста.

— Знам — отвърна Каролайн.

Тя се обърна и тръгна с Джо през високите треви, покриващи хълма. Той отвори вратата на колата и я задържа, докато Каролайн седне вътре. Сам я потупа окуражително по рамото.

— Готова ли си? — Сините очи на Джо я гледаха усмихнато.

— Гогова съм — кимна тя и махна на майка си и сестрите си.

— По-готови не бихме могли и да бъдем! — засмя се Сам. — Ще се срещнем тук след година.

— Година — повтори Джо. — Само една година.

— Една година не е чак толкова дълго време — рече брат му.

— Не, не е — съгласи се Джо и запали двигателя. Потегли бавно, за да могат Каролайн, Сам и той самият да помахат на изпращачите. Под гумите проскърцваха ситни камъчета.

Каролайн беше открила своето липсващо парче и го беше скътала в сърцето си. Знаеше, че ще го пази там завинаги.

Хомър последва колата донякъде.

— Обичам всички ви! — извика Каролайн през отворения прозорец.

Нощта беше тиха. Чуваше се само бръмченето на двигателя, докато колата набираше скорост, но тя можеше да се закълне, че долавя гласа на майка си, която вика същото в отговор.

_6 ноември 2000 година_

Здравейте всички,

Най-после успяхме!

Гърция е прекрасна — прилича на картинка от пощенска картичка! Бели църкви, скалисти хълмове и най-синята вода на света, която човек може да си представи! Но не е като у дома и никой от вас не е тук. Хомър щеше да разбере. Скътали сме липсващото парче дълбоко в душите си и ще се върнем живи и здрави в «Хълма на светулките».