Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Най-после той се дръпна назад и застана на прага, загледан в нея: очите му все още успяваха да накарат сърцето й да препуска така бясно, както същото бяха направили и устните му преди миг. Когато той се измъкна обратно в кориора и затвори вратата зад гърба си, Лус се унесе в бездънно дълбок сън.
Беше проспала сутрешните си занятия и се беше събудила в ранния следобед, чувствайки се преродена и жива. Без изобщо да я е грижа, че нямаше оправдание за отсъствието си от училище. Само разтревожена, че беше проспала срещата с Даниел. Щеше да го намери колкото се можеше по-скоро, и той щеше да разбере.
Около два часът, когато най-после й хрумна да хапне нещо или може би да се появи в часа по религия на мис София, тя неохотно се измъкна от леглото. Именно тогава видя двата пощенски плика, пъхнати под вратата й, което сериозно я възпря да изпълни целта си - да излезе от стаята.
Първо трябваше да се оправи с Кам. Знаеше, че ако отиде първо-на езерото, а после - на гробището, никога нямаше да може да се накара да остави Даниел. Ако отидеше първо на гробището, желанието й да види отново Даниел щеше да й вдъхне достатъчно дързост да каже на Кам нещата, които беше твърде нервна да каже преди. Преди снощи всичко да стане толкова плашещо и неконтролируемо.
Пропъждайки страховете си при мисълта, че ще го види, Лус се отправи през училищния двор към гробището. Ранната вечер беше топла, а въздухът лепнеше от влага. Щеше да бъде една от онези знойни задушни нощи, когато бризът откъм далечното море никога не се усилваше достатъчно, за да донесе прохлада. В кампуса нямаше никого, а листата на всички дървета бяха неподвижни. Лус сякаш беше единственото нещо в „Меч И Кръст“, което наистина се движеше. Всички останали сигур-но бяха освободени от занятия, подкарани вкупом към столовата за вечеря, и Пен - а може би и други - досега вероятно вече се чудеха какво става с Лус.
Кам се беше облегнал на осеяните с лишеи порти на гробището, когато тя пристигна. Беше отпуснал лакти върху изваяните във форма на лози метални стълбове, раменете му бяха прегърбени напред. Подритваше едно глухарче със стоманения връх на дебелия си черен ботуш. Лус не помнеше да го е виждала толкова вглъбен - през повечето време Кам сякаш изпитваше жив интерес към заобикалящия го свят.
Но този път той дори не вдигна поглед към нея, докато тя не застана точно пред него. А когато го направи, лицето му бе пепеляво. Косата му беше прилепнала към главата и тя с изненада забеляза, че едно бръснене нямаше да му се отрази зле. Очите му се завъртяха и обходиха лицето й, сякаш съсредоточаването върху всяка от чертите й изискваше усилие. Изглеждаше разбит - не изтощен от сбиването, а просто така, сякаш не беше спал няколко дни.
- Ти дойде. - Гласът му беше дрезгав, но думите му завършиха с лека усмивка.
Лус изпука с кокалчетата на пръстите си, като си помисли, че той едва ли щеше да се усмихва още дълго. Кимна и вдигна писмото му.
Той посегна да хване дланта й, но тя отдръпна ръка, като си даде вид, че ръката й трябва, за да отметне косата от очите си.
- Предполагах, че ще си бясна заради снощи - каза той, като се оттласна от портата. Пристъпи на няколко крачки навътре в гробището, после седна с кръстосани крака на къса мра-морна скамейка сред първата редица гробове. Избута мръсотията и трошливите листа, после потупа празното място до себе си.
- Бясна ли? - попита тя.
- Обикновено това е причината хората да изфучават като вихър от баровете.
Тя седна с лице към него, също с кръстосани крака. Оттук горе виждаше най-горните клони на огромния стар дъб долу в средата на гробището, където тя и Кам си бяха направили следобеден пикник сякаш преди цяла вечност.
- Не знам - каза Лус. - По-скоро озадачена. Объркана, може би. Разочарована. - Тя потръпна при спомена за очите на онзи противен тип, когато я сграбчи, ужасния вихър на юмруците на Кам, наситено черните сенки, спуснали се като покрив... - Защо ме заведе там? Знаеш какво стана, когато Джулс и Филип се измъкнаха тайно.
- Джулс и Филип бяха малоумни откачалки и всяко тяхно движение се контролираше от гривни за проследяване. Разбира се, че щяха да загазят. - Кам се усмихна мрачно, но не на нея. -Ние изобщо не приличаме на тях, Лус. Вярвай ми. И освен това, не се опитвах да се замеся в ново сбиване. - Той разтри слепоочията си и кожата около тях се събра: изглеждаше жилава и твърде тънка. - Просто не можех да понеса начина, по който ти говореше онзи тип, начина, по който те докосваше. Ти заслужаваш да се отнасят с теб изключително грижовно и внимателно. - Зелените му очи се разшириха. - Искам аз да съм този, който ще го направи. Единственият.