Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Не се смей - каза Даниел, като сам се опитваше да не се засмее. - Тази вечер се измъкна от може би най-ужасното со-циално мероприятие за годината.
Лус не можа да се сдържи. Протегна ръка напред и леко перна с пръст едно от копчетата на Даниел.
- Срамота - каза тя, като придаде на гласа си провлечена южняшка интонация. - Тъкмо накарах да ми изгладят роклята, с която щях да бъда красавицата на бала.
Устните на Даниел бавно се извиха в усмивка, но после той въздъхна:
- Лус. Това, което направи тази вечер - положението можеше наистина да се влоши. Знаеш ли това?
Лус се загледа към пътя, подравнена, че настроението отново така внезапно бе станало мрачно. Една бухаща кукумявка отвърна на погледа й, кацнала на дърво.
- Нямах намерение да идвам тук - каза тя, което й се струваше вярно. Почти сякаш Кам я беше измамил. - Иска ми се да не бях - добави тя тихо, като се питаше къде ли беше сянката сега.
Даниел стовари юмрук върху волана и тя подскочи. Беше стиснал зъби, и на Лус й бе омразна мисълта, че именно тя беше станала причина да изглежда толкова разгневен.
- Просто не мога да повярвам, че си обвързана с него - каза той.
- Не съм - настоя тя. - Единствената причина, поради която се появих, беше, за да му кажа... - Беше безсмислено. Обвързана с Кам! Ако Даниел само знаеше, че тя и Пен прекарваха повечето си свободно време да проучват неговото семейство... е, вероятно щеше да е също толкова подравнен.
- Не е нужно да обясняваш - каза Даниел, като я прекъсна с махване на ръка. - Във всеки случай, вината е моя.
- Вината е твоя ли?
Дотогава Даниел беше отбил от пътя и беше спрял колата в края на песъчлива пътека. Той изключи фаровете и се загледаха към океана. Мъглявото небе имаше наситен тъмновиолетов оттенък, а гребените на вълните изглеждаха почти сребърни и искряха. Жилавата трева по брега плющеше на вятъра, като издаваше силен, тъжен свирещ звук. Ято проскубани чайки бяха кацнали в редица по протежение на парапета на дървеното мостче и си чистеха перата.
- Загубихме ли се? - попита тя.
Даниел не й обърна внимание. Излезе от колата, затвори вратата и тръгна към водата. Лус изчака десет мъчителни секунди, като гледаше как силуетът му се смалява в пурпурния здрач, а после изскочи от колата, за да го последва.
Вятърът удряше косата в лицето й. Вълните се блъскаха в брега, като завличаха по обратния си път усукани върви от мидени черупки и водорасли. Край водата въздухът беше по-хладен. Всичко имаше наситено солен мирис.
- Какво става, Даниел? - попита тя, като подтичваше по протежение на дюната. Чувстваше се по-тежка, когато вървеше в пясъка. - Къде сме? И какво искаш да кажеш с това, че ти си виновен?
Той се обърна към нея. Изглеждаше толкова съкрушен, ма-скарадната му униформа беше цялата измачкана, сивите му очи
- унили. Ревът на вълните почти надви гласа му.
- Просто имам нужда от малко време да помисля.
Лус почувства как в гърлото й отново се надига буца. Най-после бе престанала да плаче, но Даниел правеше всичко това толкова трудно.
- Защо ме спасяваш тогава? Защо изминаваш целия път чак дотук да ме вземеш, после ми крещиш, после ме пренебрегваш?
- Тя избърса очи с края на черната си тениска и от полепналата по пръстите й морска сол усети смъдене. - Не че това е много различно от начина, по който се отнасяш с мен през повечето време, но...
Даниел се извъртя и се удари с две ръце по челото.
- Не разбираш, Лус. - Той поклати глава. - Там е работата -ти никога не разбираш.
В гласа му нямаше никаква злоба. Всъщност, беше почти прекалено мил. Сякаш тя беше твърде тъпа, за да схване онова, което беше толкова очевидно за него, каквото и да беше то. Което я вбесяваше.
- Не разбирам? - попита тя. - Аз не разбирам? Нека ти кажа нещо за това, какво разбирам. Мислиш се за много умен ли? Прекарах три години на пълна академична стипендия в най-доброто училище, подготвящо ученици за цялата страна. А когато ме изритаха, трябваше да подам молба - да подам молба! -за да не заличат от компютърните архиви академичната ми справка.
Даниел се отдалечи, но Лус го преследваше, като правеше по една крачка напред на всяка крачка назад, която той правеше с широко отворени очи. С което вероятно го подлудяваше, но какво от това? Той си го търсеше всеки път, когато се отнасяше снизходително с нея.
- Знам латински и френски, а в средния курс печелих олим-пиадато три поредни години.
Беше го притиснала към парапета на дървения мост и се опитваше да се сдържи да не го ръчка с пръст в гърдите. Не беше свършила.