Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Тя затъкна косата си зад ушите и си пое дълбоко дъх.
-Кам, ти изглеждаш като наистина страхотен тип...
- О, не. - Той покри лицето си с ръка. - Не и тази реч в стил „как-да-го-изоставя-че да не го разстроя“. Надявам се, няма да кажеш, че трябва да си останем приятели.
- Не искаш да ми бъдеш приятел?
- Знаеш, че искам да бъда много повече от твой приятел -каза той, като изплю „приятел“ така, сякаш беше неприлична дума. - Григори е, нали?
Тя почувства как стомахът й се свива. Предположи, че не беше твърде трудно за отгатване, но беше толкова погълната от собствените си чувства, че почти не беше имала време да размишлява какво ли си мислеше Кам за тях двамата.
- Не познаваш истински никого от нас двамата - каза Кам, като стана и се отдръпна, - но си готова да избереш точно сега, а, така ли?
Беше арогантно от негова страна да предполага, че изобщо още е в надпреварата. Особено след снощи. Да е в състояние да си мисли, че има някакво състезание между него и Даниел.
После Кам приклекна пред нея на пейката. Изражението му беше различно - умолително, искрено - когато обгърна дланите й със своите.
Лус се изненада, когато го видя толкова развълнуван.
- Съжалявам - каза тя, като се дръпна назад. - Просто се случи.
- Именно! То просто се случи. Какво беше, нека да позная -снощи той те погледна по някакъв нов романтичен начин. Лус, прибързваш и вземаш решение, преди дори да знаеш какво е заложено на карта. Залогът може да бъде... много голям. - Той въздъхна при обърканото изражение на лицето й. - Аз бих могъл да те направя щастлива.
- Даниел ме прави щастлива.
- Как можеш да кажеш това? Та той дори не те докосва.
Лус затвори очи, спомнила си как бяха преплетени устните
им снощи на брега. Ръцете на Даниел около нея. Целият свят й се беше струвал толкова правилен, толкова хармоничен, толкова сигурен. Но когато отвори очи сега, Даниел не се виждаше никъде.
Тук беше само Кам.
Тя прочисти гърло:
- Да, ще го направи. Прави го.
Усещаше бузите си сгорещени. Лус притисна хладна ръка към тях, но Кам не забеляза. Ръцете му се свиха в юмруци.
- Бъди по-изчерпателна.
- Начинът, по който Даниел ме целува, изобщо не е твоя работа. - Тя прехапа устна, разярена. Той й се подиграваше.
Кам се засмя:
- О? Аз мога да се справя точно толкова добре, колкото Григори - каза той, като взе ръката й и целуна опакото й, а после рязко я пусна отново отстрани до тялото.
- Нищо такова не беше - каза Лус, като се извърна.
- Ами тогава това? — Устните му докоснаха леко бузата й, преди тя да успее да го отблъсне.
- Погрешно.
Кам облиза устни.
- Искаш да кажеш, че Даниел Григори наистина те е целунал така, както заслужаваш да бъдеш целувата? - Нещо в пламтящите му като въглени очи започваше да изглежда гибелно, зло.
- Да - каза тя, - най-хубавата целувка, която някога съм получавала. - И макар че това беше единствената й истинска целувка, Лус знаеше, че ако я попитаха отново след шейсет години, след сто години, пак щеше да каже същото.
- И въпреки това ето те тук - каза Кам, като клатеше невярващо глава.
На Лус не й хареса какво намекваше той.
- Тук съм само за да ти кажа истината за мен и Даниел. Да ти кажа, че ти и аз...
Кам избухна в смях: силен, кух кикот, който отекна из пустото гробище. Смя се толкова дълго и силно, че се хвана за кръста и избърса една сълза от очите си.
- Какво е толкова забавно? - попита Лус.
- Нямаш представа - каза той, все още през смях.
Тонът на Кам в стил „няма да го схванеш“ не беше особено различен от онзи, който Даниел беше използвал снощи, когато, почти неутешим, повтаряше непрекъснато: „Невъзможно е“. Но реакцията на Лус спрямо Кам беше напълно различна. Когато Даниел се опита да я отблъсне, тя изпита още по-голямо привличане към него. Дори когато спореха, тя копнееше да бъде с Даниел повече, отколкото някога й се беше искало да бъде с Кам. Но когато Кам я караше да се чувства като външен човек, тя изпитваше облекчение. Не искаше да бъде по-близо до него.
Всъщност, точно в момента се чувстваше твърде близо.
Стигаше й толкова. Стиснала зъби, тя се надигна и тръгна бавно към портите, ядосана на себе си, че беше пропиляла дори толкова време.
18. Паднали ангели
Но Кам я настигна, като се изпречи с олюляваща се походка пред нея и й препречи пътя за излизане. Още се смееше, като хапеше устна и се опитваше да се сдържи.
- Не си отивай - засмя се той.
- Остави ме на мира.
- Не още.
Преди тя да успее да го спре, Кам я улови в прегръдката си и я наведе назад в шеметен наклон, така че краката й се отделиха от земята. Лус извика и за миг се опита да се бори, но той се усмихна.