Паднали ангели

Не искаше да поглежда назад, когато усети как сенките се изсипаха от вратата на бара и закръжиха във въздуха. Но пък и не й се налагаше. Те се носеха в постоянен поток над главата й, изсмуквайки цялата светлина по пътя си. Сякаш някой разкъсваше на парчета целия свят пред очите й. В носа й се загнезди противна воня на сяра, по-ужасна от всичко, което познаваше.

Даниел също погледна нагоре и се намръщи, само че той имаше вид, сякаш просто се опитваше да си спомни къде е паркирал. Но после се случи най-странното нещо. Сенките се дръпнаха назад, като се изпариха и се превърнаха в черни локви, които се разляха и се разпръснаха.

Лус присви невярващо очи. Как Даниел беше направил това? Не го беше направил той, нали?

- Какво? - попита Даниел, с разсеян тон. Той отключи вратата откъм страната на пътника на бял форд „Таурус“ комби. -Нещо не е наред ли?

- Нямаме време да изброя безкрайно многото неща, които не са наред - каза Лус, като се отпусна на седалката на колата. - Погледни. - Тя посочи към входа на бара. Остъклената врата току-що се беше отворила със замах, за да излезе Кам. Сигур-но беше проснал в безсъзнание другия тип, но нямаше вид, сякаш се е бил. Юмруците му бяха стиснати.

Даниел се ухили самодоволно и поклати глава. Лус отново и отново мушкаше безуспешно предпазния си колан в закопчалката, докато той се пресегна и отмести ръцете й. Тя затаи дъх, когато пръстите му леко докоснаха стомаха й.

- Има си номер - прошепна той, като намести закопчалката в жлеба.

Той включи двигателя, после бавно се изтегли на заден ход, подминавайки вратата на бара, без да бърза. Лус не можеше да измисли нищичко, което да каже на Кам, но й се стори идеално, когато Даниел смъкна прозореца и просто каза:

- Лека нощ, Кам.

- Лус - каза Кам, като вървеше към колата. - Не прави това. Не си тръгвай с него. Това ще свърши зле. - Тя не можеше да го погледне в очите, за които знаеше, че я умоляват да се върне. -Съжалявам.

Даниел просто потегли, без да обърне никакво внимание на Кам. Блатото изглеждаше мъгливо в здрача, а гората пред тях бе дори още по-мъглива.

- Все още не си ми казал как ме намери тук - каза Лус. -Или откъде знаеше, че съм отишла да се срещна с Кам. Или откъде си взел тази кола.

- На мис София е - обясни Даниел, като включи фаровете, когато дърветата се събраха над тях и обвиха пътя в гъста сянка.

- Мис София ти позволи да заемеш колата й?

- След години живот в онази част на Ел Ей, където се подвизават бандитите, скитниците и наркоманите - каза той, - може да се каже, че имам магически умения, когато се стигне до „заемане на коли“.

- Откраднал си колата на мис София? - сопнато възкликна Лус, като се запита как библиотекарката ще отбележи това развитие на нещата в папките си.

- Ще я върнем - каза Даниел. - Освен това тя беше доста заета с тазвечершната възстановка на Гражднската война. Нещо ми подсказва, че дори няма да забележи, че колата е изчезнала.

Едва тогава Лус осъзна с какво беше облечен Даниел. Обхвана с поглед синята униформа на войник от Съюза, чиято нелепа кафява кожена презрамка беше преметната по диагонал през гърдите му. Тя беше толкова ужасена от сенките, от Кам, от цялата зловеща сцена, че дори не беше спряла за миг, за да обхване напълно с поглед Даниел.