Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Добре, ще чуя първо лошата новина.
Той прехапа устна:
- Тогава обещаваш ли, че няма да си тръгнеш, преди да стигна до добрата новина?
Тя нямаше планове да си тръгва. Не и сега, сега, когато той вече не я отблъскваше. Не и когато той може би се готвеше да предложи някакви отговори на дългия списък от въпроси, по които тя не спираше да размишлява през последните няколко седмици.
Той поднесе ръцете й към гърдите си и ги задържа притиснати до сърцето си.
- Ще ти кажа истината - каза той. - Няма да ми повярваш, но ти заслужаваш да узнаеш истината. Дори ако тя те убие.
- Добре. - Силна болка затегна като на възел вътрешностите на Лус и тя почувства как коленете й започват да треперят. Зарадва се, когато Даниел я накара да седне.
Той закрачи напред-назад, после си пое дълбоко въздух:
- В Библията...
Лус изпъшка. Не успя да се сдържи: по рефлекс реагираше така на приказки в стил „проповеди в неделното училшце“. Освен това искаше да обсъжда тях двамата, а не някаква поучителна притча. Библията нямаше да съдържа отговорите на никой от въпросите й по отношение на Даниел.
- Просто слушай - каза той, като я стрелна с поглед. - Нали знаеш как в Библията Бог прави голям въпрос от това, как всички трябва да го обичат от цялата си душа? Как тази любов трябва да е безусловна и да не си съперничи с никоя друга?
Лус сви рамене:
- Предполагам.
- Ами... - Даниел сякаш търсеше подходящите думи. - Това изискване не се отнася само за хората.
- Какво искаш да кажеш? За кой друг? За животните?
- Понякога, определено - каза Даниел. - Като змията. Тя била прокълната, след като изкушила Ева. Прокълната вечно да се влачи по земята.
Лус потрепери, като си спомни за Кам. Змията. Пикникът им. Онова колие. Тя разтри чистата си, гола шия, радостна, че се е отървала от украшението.
Даниел прокара пръсти надолу по косата й, покрай челюстта й, и в падинката на шията й. Тя въздъхна, обзета от блаженство.
- Опитвам се да кажа... предполагам, би могло да се каже, че аз също съм прокълнат, Лус. Прокълнат съм от много, много време. - Той говореше, сякаш думите имаха горчив вкус. -Веднъж направих избор, избор, в който вярвах - в който все още вярвам, макар че...
- Не разбирам - каза тя, като клатеше глава.
- Естествено, че не разбираш - каза той, като се отпусна на земята до нея. - А аз не се славя със способността си да го обяснявам. - Той се почеса по главата и сниши глас, сякаш говореше на себе си. - Но всичко, което мога да направя, е да се опитвам. Едва ли ще успея.
- Добре - каза тя. Той вече я объркваше, а още не беше казал почти нищо. Но тя се опитваше да се престори, че не е толкова объркана, колкото се чувстваше.
- Влюбвам се - обясни той, като хвана ръцете й и ги стисна здраво. - Отново и отново. И всеки път това завършва катаст-рофално.
- Отново и отново. - От тези думи й призля. Лус затвори очи и отдръпна ръцете си. Вече й беше казал това. Онзи ден при езерото. Беше преживявал раздели. Беше се парил. Защо трябваше да споменава тези други момичета сега? Беше я заболяло тогава, и болеше още повече сега, като остра болка в ребрата. Той стисна пръстите й.
- Погледни ме - каза умолително. - Ето тук става трудно.
Тя отвори очи.
- Тази, в която се влюбвам всеки път, си ти.
Тя беше затаила дъх и възнамеряваше да издиша, но звукът излезе като остър, режещ смях.
- Правилно, Даниел - каза тя, като понечи да се изправи. -Леле, ти наистина си прокълнат. Това звучи ужасно.
- Слушай. - Той я дръпна обратно надолу със сила, о г която рамото й започна да пулсира. Очите му хвърляха виолетови светкавици и Лус разбра, че той започваше да се ядосва. Е, и тя също.
Даниел погледна нагоре в балдахина от листа на праскове-ното дърво, сякаш за помощ.
- Умолявам те, остави ме да обясня. - Гласът му потрепери. - Проблемът не е в това, да те обичам.
Тя си пое дълбоко дъх:
- А какъв е? - Застави се да слуша, да бъде по-силна и да не се чувства наранена. Даниел имаше вид, сякаш беше достатъчно съкрушен и за двамата.
- Обречен съм да живея вечно - каза той.
Дърветата шумоляха около тях и Лус забеляза с крайчеца на окото си съвсем мъничка сянка, като слаба струйка вода. Не ужасният, всепоглъщащ черен вихър от бара снощи, а предупреждение. Сянката се държеше на разстояние и студено наби* раше сили зад ъгъла, но чакаше. Чакаше нея. Лус почувства дълбока мразовита тръпка, чак до костите. Не можеше да прогони чувството, че се задава нещо огромно, черно като нощта, нещо невъзвратимо.
- Извинявай - каза тя, като бавно насочи поглед отново към Даниел. - Може ли, ъм, да повториш това?
- Обречен съм да живея вечно - повтори той. Лус още беше объркана, но той продължи да говори: от устата му се лееше поток от думи. - Обречен съм да живея и да гледам как се раждат бебета, и как растат, и се влюбват. Гледам ги как самите те раждат свои бебета и остаряват. Гледам ги как умират. Лус, аз съм осъден да гледам всичко това отново и отново. Да гледам всички, освен теб. - Очите му бяха безжизнени. Гласът му спадна до шепот. - На теб не ти се полага да се влюбваш...