Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Кажи: „Предавам се!“ - дразнеше го тя. - Само кажи вълшебната думичка, скъпи. И те пускам.
- Никога - Кам се изплю на земята.
- Надявах се, че ще кажеш това - каза тя и силно блъсна главата му надолу в пръстта.
Даниел сложи ръка на шията на Лус. Тя се отпусна, облегната на него, и погледна назад, ужасена да види изражението му. Сигурно точно в този миг я мразеше.
- Толкова съжалявам - прошепна тя. - Кам, той...
- За какво ти трябваше да идваш тук да се срещаш с него? -Даниел звучеше едновременно наранен и раздразнен. Той я хвана здраво за брадичката, за да я накара да го погледне. Допирът на пръстите му до кожата й беше смразяващ. Очите му бяха изцяло виолетови, без сиво.
Устната на Лус потрепери.
- Мислех си, че мога да се погрижа за това. Да бъда откровена с Кам, така че ти и аз да можем просто да бъдем заедно и да не се налага да се тревожим за нищо друго.
Даниел изсумтя презрително и Лус осъзна колко глупаво звучеше.
- Онази целувка... - каза тя, като кършеше ръце. Искаше й се да я изплюе от устата си. - Беше такава огромна грешка.
Даниел затвори очи и се извърна. На два пъти отвори уста да каже нещо, после размисли. Сграбчи косата си с ръце и се олюля. Като го гледаше, Лус се изплаши, че може да се разплаче. Най-накрая той я взе в прегръдките си.
- Ядосан ли си ми? - Тя зарови лице в гърдите му и вдиша сладкия мирис на кожата му.
- Просто се радвам, че стигнахме тук навреме.
Хленчещите звуци, които Кам издаваше, накараха и двамата да хвърлят поглед през рамо. А след това да направят гримаса. Даниел хвана Лус за ръката и се опита да я издърпа, но тя не можеше да откъсне очи от Габ, която притискаше главата на Кам в хватка „ключ“ и дори не се беше задъхала. Кам изглеждаше разбит и жалък. Просто нямаше никаква логика.
- Какво става, Даниел? - прошепна Лус. - Как е възможно Габ да нарита Кам почти до безсъзнание? Защо той й позволява?
Даниел издаде нещо средно между въздишка и лек смях.
- Не й позволява. Онова, което виждаш, е само образец на нещата, които това момиче може да направи.
Тя поклати глава:
- Не разбирам. Как...
Даниел я погали по бузата.
- Ще се поразходиш ли с мен? - попита той. - Ще се опитам да ти обясня нещата, но мисля, че вероятно е добре да седнеш.
Самата Лус имаше да изясни някои неща на Даниел. Или, ако не да ги изясни, то поне да ги вметне в разговора, да види дали той ще покаже признаци, че я смята за напълно, неоспоримо побъркана. Първо, онази виолетова светлина. И сънищата, които не можеше -- не искаше - да спре.
Даниел я поведе към една част от гробището, която Лус не беше виждала никога преди - чисто, равно пространство, където две прасковени дървета бяха израсли заедно. Стволовете им се накланяха един към друг, оформяйки очертанието на сърце във въздуха под тях.
Той я поведе под странното, възлесто съединение на клоните и улови ръцете й, като прокарваше пръсти по нейните.
Вечерта беше тиха с изключение на песента на щурците. Лус си представи всички останали ученици в столовата. Как сипват картофено пюре в купичките върху подносите си, как сърбат гъсто възтопло прясно мляко през сламки. Сякаш изведнъж, най-внезапно, тя и Даниел се бяха озовали в друга плоскост на съществуване, различна от останалата част от училището. Всичко, освен ръката му, която обвиваше нейната, косата му, която блестеше на светлината на залязващото слънце, топлите му сиви очи - всичко друго й се струваше така далечно.
- Не знам откъде да започна - каза той, като усили натиска, докато масажираше пръстите й, сякаш с разтриване можеше да стигне до отговора. - Имам да ти казвам толкова много и трябва да го направя както трябва.
Колкото и да й се искаше думите на Даниел да са просто обяснение в любов, Лус беше сигурна, че не става въпрос за това. Даниел имаше да каже нещо трудно, нещо, което можеше да обясни много неща за него, но може би също така за Лус щеше да е тежко да го чуе.
- Може би да направиш нещо в стил „имам добра и лоша новина?“ - предложи тя.
- Добра идея. Коя искаш първо?
- Повечето хора искат първо добрата новина.
- Може и така да е - каза той. - Но ти си на цели светове разстояние от повечето хора.