Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Освен това решавам неделната кръстословица, понякога за по-малко от час. Имам непогрешимо добро чувство за посока... макар и не винаги, когато става дума за момчета.
Тя преглътна и замълча за момент да си поеме дъх.
- А някой ден ще бъда психиатър, който наистина слуша пациентите си и помага на хората. Ясно? Така че не продължавай да ми говориш, сякаш съм глупава, и не ми казвай, че не разбирам, просто защото аз не мога да дешифрирам твоето непостоянно, откачено, противоречиво и, искрено казано - тя вдигна поглед към него, като изпусна шумно дъха си - наистина нараняващо поведение. - Тя бръсна една сълза, ядосана на себе си, задето се е впрегнала толкова.
- Млъкни - каза Даниел, но го каза тихо и толкова нежно, че за изненада и на двамата Лус се подчини.
- Не мисля, че си глупава. - Той затвори очи. - Мисля, че си най-умният човек, когото познавам. И най-милият. И - той преглътна, като отвори очи да я погледне право в лицето - най-красивият.
- Извинявай?
Той се загледа към океана.
- Просто съм... толкова уморен от това - каза той. Наистина звучеше изтощен.
- От какво?
Той хвърли поглед към нея с най-тъжното изражение на лицето, сякаш беше изгубил нещо скъпоценно. Това беше онзи Даниел, когото познаваше, макар че не можеше да обясни как или откъде. Това беше онзи Даниел, когото тя... обичаше.
- Можеш да ми покажеш - прошепна тя.
Той поклати глава. Но устните му все още бяха толкова близо до нейните. А изражението в очите му беше толкова привлекателно. Почти сякаш искаше тя да му покаже първа.
Тялото й се тресеше от нерви, когато се изправи на пръсти и се наведе към него. Сложи ръка на бузата му и той примигна, но не помръдна. Тя се движеше бавно, толкова бавно, сякаш се страхуваше да не го стресне, и всеки миг самата тя се чувстваше като вкаменена. И тогава, когато бяха почти толкова близо, че очите й се разкривиха, тя ги затвори и притисна устни към неговите.
Едно съвсем нежно, леко като перце докосване на устните им беше всичко, което ги свързваше, но през тялото на Лус премина огън, който никога не бе усещала преди, и тя разбра, че се нуждаеше от още от него - от целия - от Даниел. Щеше да е прекалено да иска и той да се нуждае от нея по същия начин, да я обгръща в обятията си така, както бе правил толкова много пъти в сънищата й, да отвърне на изпълнената й с желание целувка с по-силна.
Но той го направи.
Мускулестите му ръце обвиха кръста й. Той я придърпа към себе си и тя почувства ясната чиста линия на двете им тела, които се свързваха - крака, преплетени с други крака, бедра, притиснати към бедра, гърди, повдигащи се във взаимен ритъм. Даниел я притисна назад към парапета на дървеното мостче, като я прикова по-плътно към себе си, докато тя не можеше да помръдне, докато я настани точно там, където й се искаше да бъде. И всичко това - без нито веднъж да раздели страстно притиснатите им устни.
После започна наистина да я целува - отначало леко, като издаваше леки, прекрасни мъркащи звуци в ухото й. После дълго, сладко и нежно, по протежение на челюстта и надолу по шията, като я накара да изстене и да наклони глава назад. Подръпна леко косата й и тя отвори очи, за да зърне за миг първите звезди, изгряващи на нощното небе. Почувства се толкова близко до Рая, както никога преди.
Най-после Даниел се върна отново към устните й, като я целуна невероятно силно и настойчиво - засмука долната й устна, после прокара крайчето на мекия си език точно покрай зъбите й. Тя отвори уста по-широко, отчаяно копнееща да приеме в себе си по-голяма част от него, най-сетне освободила се от страха си да му покаже колко много копнее за него. Да на-пасне силата на целувките му със своите.
Имаше пясък в устата и между пръстите на краката, от соления вятър кожата й беше настръхнала, а от сърцето й се изливаше най-сладкото, подобно на магия чувство.
В този момент беше готова да умре за него.
Той се отдръпна и се загледа надолу към нея, сякаш искаше тя да каже нещо. Тя му се усмихна и го целуна леко по устните, като остави своите да се задържат върху неговите. Не знаеше думи, не знаеше никакъв по-добър начин да предаде онова, което изпитваше, онова, което искаше.
- Още си тук - прошепна той.
- Не могат и насила да ме извлекат - засмя се тя.
Даниел направи крачка назад, и когато отправи към нея
мрачен поглед, усмивката му изчезна. Започна да крачи пред нея, като разтриваше челото си е ръка.
- Какво има? - попита тя небрежно, като го подръпна за ръкава, за да се наведе за нова целувка. Той прокара връхчетата на пръстите си по лицето й, през косата й, около шията й. Сякаш се опитваше да се увери, че тя не е сън.