Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Пусни ме!
- Досега Григори и аз водим доста честна битка, не мислиш ли?
Тя го погледна гневно, ръцете й го блъснаха в гърдите.
- Върви в Ада.
- Погрешно ме разбираш - каза той, като притегли лицето й по-близо до своето. Зелените му очи се забиваха в нея и й беше неприятна мисълта, че част от нея все още се чувстваше зашеметена от погледа му.
- Виж, знам, че нещата доста излязоха от контрол през последните два дни - каза той приглушено, - но аз държа на теб, Лус. Много. Не избирай него, преди да ми дадеш една целувка.
Тя почувства как ръцете му се затягат около нея и внезапно се изплаши. Бяха далече от училището и никой не знаеше къде е тя.
- Това няма да промени нищо - каза му тя, като се опитваше да звучи спокойно.
- А за да ми угодиш? Престори се, че съм войник и изпълняваш предсмъртното ми желание. Обещавам, само една целувка.
Умът на Лус се насочи към Даниел. Представи си го как чака при езерото, като едва сдържа ръцете си да не мятат камъчета във водата, когато би трябвало да държи нея в прегръдките си. Не искаше да целува Кам, но какво, ако той наистина откажеше да я пусне? Целувката можеше да е най-дребното, най-незначи-телното нещо. Най-лесният начин да се отскубне. И тогава щеше да е свободна да се върне при Даниел. Кам беше обещал.
- Само една целувка... - подхвана тя, но после устните му покриха нейните.
Втората й целувка за също толкова дни. Докато целувката на Даниел бе жадна и почти отчаяна, целувката на Кам беше нежна и прекалено съвършена, сякаш се беше упражнявал върху сто момичета преди нея.
И въпреки това тя почувства как нещо в нея се надига, подтиквайки я да отговори, като овладя гнева, който беше изпитвала само секунди преди това и го отвя в нищото. Кам все още държеше главата й наклонена назад в ръцете си, като балансираше цялата й тежест върху коляното си. Чувстваше се сигур-на и защитена в силните му, умели ръце. А тя имаше нужда да се чувства защитена. Това беше такава промяна в сравнение с... ами, е всеки момент, в който не целуваше Кам. Знаеше, че забравя нещо, някого - кого? не можеше да си спомни. Съществуваше само целувката, и устните му, и...
Внезапно почувства, че пада. Блъсна се в земята толкова силно, че от удара си изкара въздуха. Когато се подпря на ръце и се надигна, загледа как на няколко сантиметра от нея, лицето на Кам се допря до земята. Трепна пряко волята си.
Слънцето на ранната вечер хвърляше мъждива светлина върху две фигури в гробището.
- Колко пъти трябва да съсипеш това момиче? - чу Лус тъжния провлечен южняшки акцент.
Габ? Тя вдигна поглед, като примижа в залязващото слънце.
Габ и Даниел.
Габ се втурна да й помогне да се изправи на крака, но Даниел дори не искаше да я погледне в очите.
Лус се наруга полугласно. Не можеше да определи кое беше по-лошо - че Даниел току-що я беше видял да целува Кам, или че - беше сигурна - Даниел отново щеше да се бие с Кам.
Кам се изправи и застана с лице към тях, напълно пренебрегвайки Лус.
- Добре, кой от вас ще бъде този път? - изръмжа той.
Този път ли?
- Аз - каза Габ, като пристъпи напред с ръце на хълбоците. - Това първо дребно любовно изпълнение беше изцяло моя работа, Кам, скъпи. Какво ще правиш по въпроса?
Лус поклати глава. Габ сигурно се шегуваше. Със сигурност това беше някаква игра. Но Кам, изглежда, не смяташе, че има нещо смешно. Той оголи зъби и нави ръкавите си, като вдигна юмруци и пристъпи напред.
- Отново, Кам! - укори го Лус. - Не се ли забърка вече в достатъчно сбивания тази седмица? - Сякаш това не беше до-статъчно, ами и той всъщност се канеше да удари момиче.
Той я стрелна с коса усмивка:
- Три пъти за късмет - каза той, с глас, наситен със злоба. Обърна се назад точно когато Габ му налетя, прицелвайки се за силен ритник в челюстта му.
Лус затича назад, когато Кам падна. Очите му бяха здраво стиснати и той се държеше за лицето. Застанала над него, Габ изглеждаше толкова невъзмутима, сякаш току-що беше измъкнала идеално изпечен пай с праскови от фурната. Тя хвърли поглед надолу към ноктите си и въздъхна.
- Жалко ще е да се наложи да те натупам точно когато съм си оправила маникюра. О, добре де - каза тя, като започна да рита Кам многократно в стомаха, наслаждавайки се на всеки ритник като дете, което побеждава в компютърна игра.
Залитайки, той се надигна до приклекнало положение. Лус вече не виждаше лицето му - беше заровено между коленете му, - но той стенеше от болка и се давеше със собствения си дъх.
Лус стоеше и местеше поглед от Габ към Кам и отново назад, без да може да осмисли онова, което виждаше. Кам беше два пъти по-едър от нея, но изглежда, че Габ имаше надмощие. Едва вчера Лус беше видяла Кам да пребива онзи огромен тип в бара. А онази вечер, пред библиотеката, Даниел и Кам бяха изглеждали равностойни по отношение на силите си. Лус загледа удивено Габ, с лентата във всички цветове на дъгата, която придържаше косата й назад във високо вързана конска опашка. Сега тя беше притиснала Кам към земята и извиваше ръката му назад.