Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Два от тях бяха достатъчно близо един до друг и с помощта на поредица бързи, силни Оттласвания, Уакс успя да насочи себе си и Стерис нагоре през вихъра на мъглите в поредица от дъги — първо в едната посока, после — в другата. Стигна до върха на единия небостъргач и се Оттласна нагоре, като ги запрати още малко по-високо. Надяваше се, че ако се издигнат над тази тераса, най-високата в града, ще…
Да. Двамата изскочиха от мъглите и полетяха нагоре сред небе, което малцина бяха имали възможността да видят. Полето на Издигащия се, както го наричаха Монетометите: горната граница на нощните мъгли. Белотата се простираше във всички посоки и бушуваше като повърхността на океан, окъпана в звездна светлина.
Стерис възкликна удивено, а Уакс успя да ги задържи на място, като се Оттласкваше от върховете на двата небостъргача долу. Тъй като бяха само две точки, не беше сигурен колко време ще може да запази равновесие така, но засега успяваше.
— Толкова красиво… — каза Стерис, обвила плътно ръце около него.
— Благодаря ти още веднъж — каза Уакс. — Още не мога да повярвам, че внесе пистолет на тържеството.
— Напълно в реда на нещата — отвърна Стерис. — Да ме превърнеш в контрабандистка.
— Също както ти се опитваш да ме превърнеш в джентълмен.
— Ти вече си джентълмен — възрази Стерис.
Уакс сведе поглед към нея, докато тя се държеше за него и се опитваше да гледа във всички посоки едновременно. Изведнъж усети как нещо се разгаря в него, като метал. Желание да закриля жената в обятията си — така разумна и така изпълнена с изненадваща жар едновременно. И огромна привързаност към нея.
Затова се остави да я целуне. Тя остана изненадана от целувката, но ѝ се отдаде. Двамата бавно заплуваха настрани и надолу във въздуха, понеже Уакс беше загубил контрол над опорните точки, но той продължи да притиска устни към нейните и ги остави да се плъзнат обратно сред кипящите мъгли.
Уейн качи крака на масата в хотелската им стая, отворил нова книга пред себе си. Беше я открил по-рано днес, докато обикаляше града и се вреше тук и там.
— Трябва да го прочетеш това, Мара — каза той на Мараси, която крачеше напред-назад зад дивана, на който се беше настанил. — Най-смахнатата работа, която някога съм чувал. Някакви хора решават да построят кораб, нали разбираш? Само дето искат да върви нагоре. Използват някакъв мощен взрив да го запратят към звездите. Та някакви други хора решават да го откраднат, нали така — седмина, всичките осъдени престъпници. Тръгват да търсят какво да ограбят с него, нали така, но накрая се озовават на някаква звезда, където няма…
— Как изобщо можеш да четеш? — попита Мараси, без да спира да върви.
— Ами, не съм особено сигурен — каза Уейн. — Всичко подсказва, че би трябвало да съм по-тъп от кокоше яйце.
— Имах предвид… не си ли нервен?
— Че защо да бъда?
— Нещо може да се обърка.
— Не — отвърна Уейн нехайно. — Нали аз не съм там. Няма как Уакс да се забърка в кой знае какви неприятности, без аз да…
Нещо се удари в прозореца и накара Мараси да подскочи. Уейн се обърна и видя Уакс, вкопчен в един от парапетите на прозорците и стиснал Стерис под ръка като чувал с картофи — е, чувал картофи с доста привлекателна гръдна област, трябваше да се отбележи. Уакс отвори прозореца, остави Стерис вътре и се прехвърли през ръба до нея.
Уейн пъхна един фъстък в уста.
— Как мина?
— Хм — отвърна Уакс вяло.
Беше си загубил официалното сако някъде, а единият ръкав на ризата му беше напоен с кръв — не неговата собствена, надяваше се. Връзката му висеше, наполовина отвързана.
— Разбрахме къде е най-вероятно да са се укрили Костюма и хората му — каза Уейн, а Мараси се затича да провери как е сестра ѝ, която изглеждаше доста зачервена — но пък поне беше жива.
— Шегуваш се — каза Уакс.
— Не — отговори Уейн, ухили се и лапна нов фъстък. — Какво открихте вие?
— Няколко нови следи относно кубчето на Мараси — каза Уакс, докато сваляше връзката си. — И нещо за някакъв строителен проект, и вероятно сформиране на войска. Планът на Костюма май е в по-напреднал стадий, отколкото смятах.
— Великолепност — заяви Уейн. — Та…
Уакс въздъхна, извади портфейла си и подхвърли една банкнота към Уейн.
— Печелиш.
— Хванали сте се на бас? — попита невярващо Мараси.
— Приятелски облог — каза Уейн, а банкнотата изчезна светкавично. — Може ли да си взема фъстъците, като тръгнем?