Оковите на скръбта

Китката му изкрещя от болка, той трепна и се Тласна от гвоздеите в стената, за да се превърти по пода, по-далеч от жената. Изправи се и бръкна с ръка в джоба си за монета, но икономката не му обърна внимание. Вместо това вдигна оръжието му от земята и се обърна към Келесина, която нададе писък.

„О, не…“

Изстрелът накара ушите му да забучат. Келесина се свлече безжизнено на пода. От дупката на челото ѝ капеше кръв.

— Уби я! — прозвуча остър писък от прага на коридора.

Уакс се обърна и завари прислужницата от преди малко, вдигнала ръце към лицето си.

— Лорд Ладриан уби господарката ни!

Жената побягна, без да спира да крещи същите думи отново и отново, въпреки че явно беше видяла ясно случилото се в стаята.

— Копеле такова! — изкрещя Уакс към кутията.

— Хайде, хайде — обади се гласът от нея. — Това е чиста лъжа, Уаксилий. Напълно наясно си със семейното ми дърво.

Икономката се приближи към Келесина и започна да претърсва тялото ѝ. После, кой знае защо, простреля мъртвата жена още веднъж.

Така или иначе, това даде на Уакс възможността да вземе кутията, която беше паднала от масата до него.

— По-добре внимавай, племеннико — прозвуча гласът от нея. — Заповядал съм им да те убият, ако могат. В този случай, мъртвата изкупителна жертва ще ни свърши също толкова добра работа, колкото и живата.

Уакс изрева, изтръгна кутията от жиците, които я прикрепяха към стената, и я Тласна през прага към съседната стая. После вдигна ръка и Тласна пистолета в ръката на икономката, която тъкмо се опитваше да го насочи към него.

Тя изруга на териски. Уакс се обърна и хукна от малката стаичка към онази отвън, където първоначално се беше скрил. Ритна вратата, за да си осигури някакъв заслон, Оттласна се от монетата от преди малко и прелетя през стаята, като прескочи дивана. Вдигна устройството за комуникация и изтича в коридора отвън.

Шестима мъже в черни сака и бели ръкавици се приближаваха към него. Замръзнаха на място, после се прицелиха с оръжията си.

Поквара и гибел!

Уакс се Оттласна от рамката на прозореца и влетя обратно в стаята в мига, в който мъжете откриха огън по него. Вратата към вътрешната стая, в която държаха телеграфа, се отвори, и Уакс я затръшна отново с аломантия така силно, че я накара да се строши в лицето на икономката.

Друг път навън. Коридорите за прислугата? Навсякъде около него се виждаха сини линии, и той се огледа за някоя, която да не е на място… Ето! Тласна я и отвори скритата врата в стената, която водеше към тясно коридорче, осветено от голи електрически крушки, явно предназначено за прислужниците. Все още понесъл кутията на телеграфа, той скочи вътре, докато преследвачите му нахълтаха в стаята зад него.

Лабиринтът от завои му позволи да поддържа преднина, макар че му се наложи да обезвреди един от мъжете с монета, когато се приближи твърде много. Това накара останалите да отстъпят, но Уакс забеляза, че никой от тях не носи метал у себе си. Алуминиеви оръжия. Това трябва да беше един от отрядите наемни убийци на Костюма — най-вероятно се беше свързал с тях и им беше дал нареждания още в момента, когато Келесина му се беше обадила по телеграфа.