Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
— Е — каза Костюма, — сега ти се предоставя възможността да ни осигуриш устройството, както обеща. Как върви това начинание?
— Не беше сред вещите, с които влезе на тържеството — отвърна Келесина. — Една от камериерките в хотела е наш шпионин и ще претърси стаята му. Казвам ти, Айрич…
— Айрич вече беше наказан — прекъсна я Костюма. Защо гласът му звучеше толкова по-глухо от този на Келесина? — Това е всичко, което те касае. Намери ми устройството и другите ти грешки може да бъдат простени. Въпрос на време е да използват някоя аломантична способност в близост до него.
— И тогава ли ще видим това „чудо“, което все ни обещаваш, Костюм? — запита тя настойчиво. — Още няколко такива речи и Северингтън ще е настроил целия Басейн така, че да е готов за бунт. Без да обръща никакво внимание на факта, че Елъндел ни превъзхожда както числено, така и откъм въоръжение.
— Търпение! — отвърна Костюма с развеселен тон.
— Ти се опитай да бъдеш търпелив. Изстискват ни до последна капка. Обеща да сразиш онзи град, да осигуриш войска и…
— Търпение — повтори Костюма тихо. — Спри Уаксилий. Това е твоята част от сделката за момента. Задръж го в града; улови интереса му.
— Няма да се получи, Костюм — каза Келесина. — Вече знае прекалено много. Проклетият полиморф трябва да му е казал…
— Оставили сте го да избяга?
Келесина замълча.
— Мислех — продължи Костюма с охладнял глас, — че вече сте се отървали от него. Ти ми връчи клина му и заяви, че другият е бил унищожен.
— Оказва се, че… може би сме прибързали с извода си.
— Разбирам — каза Костюма.
Настъпи дълга пауза. Уакс вдигна пистолета до главата си и усети как по челото му се стича пот. Обмисли дали да не нахлуе още сега. Вече имаше доказателства срещу Келесина в лицето на ранената кандра, както и собствените си показания. Вследствие на взрива бяха загинали няколко души. Убийство.
Но имаше ли достатъчно доказателства срещу Едуорн? Нямаше ли той просто да се измъкне отново? Покварата да го вземе — войска? Готвеха се да унищожат Елъндел. Смееше ли да чака? Ако арестуваше Келесина и Костюма веднага, тя може би щеше да се пречупи, да свидетелства срещу него…
Стъпки.
Идваха от коридора отвън. Докато се приближаваха към вратата, той взе бързо решение, пусна една монета — не специалната, която беше прибрал в друг джоб, — и Тласна.
Стаята се озари от светлината в коридора, когато вратата се отвори, и разкри икономката от преди малко. Тя прекоси стаята бързешком, и, за щастие, не включи лампите в помещението, а вместо това се запъти право към кабинета, пред който подслушваше Уакс.
В бързината да почука на вратата, жената не вдигна глава и не го забеляза как виси, притиснат към тавана над нея, и продължава да се Оттласква от монетата. Гласът на Келесина ѝ каза да влезе.
— Милейди — поде икономката с разтревожен глас, — Бърл е на тържеството и следи за аломанти. Току-що изпрати да ми съобщят, че е усетил някого да използва метали някъде тук.
— Къде е Уаксилий?
— На годеницата му ѝ прилоша — обясни икономката. — Заведе я в една от стаите за гости да се възстанови.
— Любопитно — обади се чичо Едуорн. — А къде е той сега?
Уакс се приземи на пода с тупване и насочи пистолета към хората в стаята.
— Тъкмо тук.
Икономката се завъртя към него и изахка. Келесина се изправи от креслото си с широко отворени от изненада очи. А чичо Едуорн…
Чичо Едуорн не беше в стаята. Единственото, което се виждаше, беше подобно на кутия устройство, поставено на масата пред Келесина.
16.
— О, Уаксилий! — долетя от кутията гласът на чичо му. — Колко се радвам да чуя медения ти глас. Нахлуването ти в стаята бе осъществено по подобаващо драматичен начин, предполагам?
— Телеграф за гласове — каза Уакс и пристъпи напред.
Държеше пистолета неотклонно насочен към Келесина, която отстъпи до стената на тясната стая, пребледняла като платно.
— Нещо такова — отвърна някак приглушеният глас на Едуорн. Електрическият механизъм не го възпроизвеждаше съвсем точно. — Как е лейди Хармс? Надявам се болежката ѝ да не е твърде сериозна.
— Добре е — озъби се Уакс, — въпреки факта, че прати хора да ни убият на онзи влак.
— О, хайде сега — каза Едуорн. — Не беше това целта. Идеята за убийството ти ми хрумна едва впоследствие. Кажи ми, провери ли кои точно са били жертвите на нападението? Един от пътниците е бил убит, доколкото зная. Кой е бил той?