Оковите на скръбта

— Трябва да внимаваш повече какво удряш.

Икономката отново се изправи, макар и с олюляване, но МеЛаан небрежно стисна собствената си предмишница и я откъсна, при което разкри дългото, тънко метално острие, прикрепено към ставата на лакътя. Когато териската ѝ се нахвърли, МеЛаан заби оръжието в гърдите ѝ. Жената изхъхри рязко и се стовари на колене, след което се сви и смали, сякаш беше спихнал винен мех.

— Хармония, колко обичам това тяло — каза МеЛаан и се обърна към Уакс, глуповато ухилена. — Как изобщо ми е минало през ум да нося друго?

— Цялото ли е алуминиево? — попита Уакс.

— Аха!

— Сигурно струва цяло състояние — каза Уакс, изправи се и облегна гръб на стената.

Балконът беше пред него, а коридорът, по който беше дошъл, се падаше отляво. Наемните убийци на чичо му щяха да пристигнат скоро.

— За щастие, имах няколко столетия на разположение да спестявам — каза МеЛаан. — И…

Уакс я дръпна към стената до себе си, за да я прикрие. Оказа се по-лека, отколкото беше очаквал — като се имаше предвид, че костите ѝ са метални.

— Какво? — попита тя.

Уакс вдигна една монета, ослушвайки се за хора. Проснатата на балкона пред него териска потрепваше конвулсивно. Когато чу стъпки, той увеличи теглото си леко, завъртя се зад ъгъла и грабна пистолета на първия мъж с една ръка, като го изви към пода. Оръжието произведе безуспешен изстрел, а Уакс притисна другата си ръка към гърдите на мъжа и Тласна монетата към тях.

Монетата и наемникът зад нея полетяха назад по коридора към останалите мъже, които отскочиха встрани. Алуминиевият пистолет остана у Уакс, който го подхвърли във въздуха, улови го и стреля светкавично четири пъти. Първият куршум попадна малко наляво от целта и удари мъжа в ръката, но останалите улучиха наемниците право в гърдите.

И тримата се свлякоха на пода. Четвъртият мъж изстена от пода, където Уакс го беше Тласнал.

— Леле майчице — обади се МеЛаан.

— И това го казва жената, която току-що откъсна половината от собствената си ръка.

— Мога да я закача пак — обясни МеЛаан, хвана предмишницата си и я плъзна обратно на мястото ѝ над острието. От раната на лакътя продължи да капе кръв. — Виждаш ли? Като нова е.

Уакс изсумтя и пъхна откраднатия алуминиев пистолет в колана си.

— Можеш ли да се измъкнеш сама?

Тя кимна.

— Искаш ли да взема пистолетите, които остави на гардероб?

— Можеш ли?

— Сигурно.

— Би било чудесно.

Уакс се приближи към териската и провери дали е мъртва, след което прерови джобовете ѝ, докато не откри пистолета, с който беше убила Келесина. Намери и още нещо. Метална гривна от чисто злато.