Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
„Взе я от Келесина“, помисли си Уакс и я завъртя между пръстите си, припомняйки си как убийцата коленичи до трупа на господарката на имението.
Разгоря малко стомана и видя, че предположението му е било правилно. Можеше да усети гривната, но линията беше много по-тънка, отколкото трябваше. Това беше металоем — и то зареден със значителен запас изцелителна сила.
— Келесина териска ли беше?
— Откъде да знам? — отвърна МеЛаан.
Уакс прибра гривната в джоба си, грабна кутията с телеграфното устройство — което искаше да изпрати в Елъндел, за да го проучат по-подробно, — и го подхвърли на МеЛаан.
— Вземи това, ако нямаш нищо против, и го донеси в хотела довечера. Бъди готова за заминаване от града. Съмнявам се, че ще прекараме нощта тук.
— А беше така уверен, че ще си свършим работата тук, без да се стига до бой.
— Никога не съм казвал подобно нещо. Казах, че няма да стане толкова зле, че да имам нужда от Уейн. И наистина нямах.
— Незабележима семантична разлика.
— Аз съм благородник. Не е зле, че научих все нещо от себеподобните си — каза Уакс, отдаде чест с малкото пистолетче и скочи от балкона, като забави падането си с една монета. — Стерис?
Тя изпълзя от близкия храст.
— Как мина?
— Зле — осведоми я Уакс, погледна нагоре към тавана и свали вечерното си сако. — Може да се окаже, че неволно съм им предоставил възможността да ни натопят за убийството на лейди Келесина.
— Неприятно — отговори Стерис.
— Доказателствата им обаче зависят от това дали ще успеят да проследят куршумите до мен — допълни Уакс, — и дали ще намерят някакви мои отпечатъци в околността. Така или иначе, ще прибегнат до лъжесвидетелстването на мними очевидци, за да изглежда така, че съм дошъл тук специално, за да убия Келесина. Дръж се здраво.
Стерис се хвана за него с, както той забеляза, непресторен ентусиазъм. Тази част наистина ѝ допадаше. Уакс извади куршумите от двадесет и двумилиметровия си пистолет и ги стисна в едната си ръка, след което се Оттласна от монетата долу, за да ги изстреля към тавана. Запрати ги към прозорците горе и ги Тласна с всичка сила, за да отслаби стъклото, после вдигна другата си ръка — която беше увил със сакото — над главата си и двамата със Стерис го пробиха и полетяха в кълбящите се мъгли.
Приземиха се на покрива, за да може Уакс да се ориентира. Навън, сред мъглата, се почувства по-добре почти мигновено, а ръката му — която го наболяваше, откакто териската изби пистолета от пръстите му, — спря да пулсира болезнено.
— Научи ли нещо полезно? — попита Стерис.
— Не съм сигурен — каза Уакс. — Повечето от онова, което дочух, се отнасяше до някакъв бунт срещу Елъндел. Зная, че Едуорн тръгва към някакво важно място. Нарече го „втория обект“. И каза нещо, което май се отнасяше до онова малко кубче, което Мараси намери.
Придърпа я пак плътно към себе си и с едно Тласване ги запрати още по-нагоре през вихрещите се мъгли към хотела им. Стерис се беше вкопчила здраво в него, но не откъсваше възхитен поглед от града под тях.
— Той заповяда да убият Келесина — каза Уакс. — Трябваше да се досетя. Трябваше да го предвидя.
— Поне нощта е мъглива — каза Стерис на висок глас, за да надвика вятъра. — Няма да им е лесно да ни проследят.
— Добре се справи тази вечер, Стерис. Много добре. Благодаря ти.
— Беше интригуващо — отвърна тя, докато той ги спускаше върху един покрив.
Усмивката, с която тя го дари с готовност, го стопли. Стерис беше доказателство, че въпреки неприязънта, която изпитваше към политическите кръгове в Басейна, сред тях все пак се срещаха добри хора. Прями хора. Колкото и да беше изненадващо, всъщност се беше сблъскал с почти същото прозрение за Дивите земи, след като се премести там.
Беше великолепна. Като необработен изумруд сред купчина фалшиви — излъскани до блясък, но просто стъкло. Ентусиазмът ѝ донякъде компенсираше тревогата, която тазвечершните събития бяха събудили у него. Изчезналият Костюм. Опитите да му припишат убийството. Леси би казала…
Не. Нямаше нужда да мисли за Леси сега. Усмихна се на Стерис, придърпа я към себе си и Тласна право нагоре. Все по-високо и по-високо, далеч горе над улиците. По-високите сгради на града се виждаха само като тънки линии светлина, които сочеха нагоре на фона на нощта. Уакс ги оттласна от един покрив и двамата минаха покрай една електрическа гондола, която се тресеше леко, а отвътре надничаха група смаяни пътници. Кабината се залюля по-силно, когато Уакс Тласна встрани от нея и двамата се насочиха към небостъргачите.