Фурията на курсора

— Да.

— Тя те прави щастлив, нали?

Лицето на по-малкия й брат се озари от лека усмивка.

— Да.

Както Исана навремето правеше Септимус щастлив. Болката я прониза, но тя я скри зад усмивка.

— Според слуховете — добави тя сухо, — много щастлив.

— Исана — промърмори Бърнард и лицето му се зачерви.

Исана си позволи лека усмивка.

— Предполагам, че скоро ще тръгваш?

— Призори. Вече бях готов да тръгна — каза той. — Но се надявах да се събудиш преди това.

— Ти ще… — Исана се намръщи. — Това…

Той се усмихна и докосна рамото й.

— Ще съм наред. Ще ти разкажа всичко, когато се върнем.

Тя почувства доверието и честността на Бърнард през докосването му, но също така усети в него несигурност и страх.

Въпреки че брат й не се е страхуваше за живота си и не беше обзет от тревога, той със сигурност знаеше, че пред него стоят и го чакат опасности и несигурност.

На вратата се почука, Джиралди я отвори и влезе.

— Ваше превъзходителство — каза той. — Вашата кльощава графиня хукна към кулата. Каза, че трябва да я настигнете.

Бърнард кимна рязко, обърна се към сестра си и вече по различен начин я прегърна по-здраво. Исана знаеше, че сега ребрата й ще се счупят, защото в миналото Бърнард неведнъж я беше прегръщал така, затова накрая издаде жален звук и го отблъсна. Понякога си мислеше, че това е единственият начин той да разбере, че е време да спре.

— Джиралди ще е с теб — каза той. — Обичам те.

— И аз теб — отговори Исана. — Късмет.

Бърнард се наведе, целуна я по челото, после се изправи и тръгна.

— Грижи се за нея, центурион.

— Иди да учиш кокошката да снася яйца — промърмори Джиралди и намигна на Исана.

— Какво? — подхвърли през рамо Бърнард.

— Сър, да, сър! — отговори Джиралди.

— Ужас — промърмори Исана. — Никаква дисциплина няма в днешните легиони.

— И аз съм в шок — съгласи се ветеранът. — Холтър, ще желаете ли нещо? Храна, напитки?

— Първо малко поверителност — каза Исана. — Ще може ли да се уреди?

— Мисля, че да — отвърна Джиралди.

— Центурион, моля ви, трябва да поговоря с Фейд.

Джиралди спря при вратата:

— Онзи роб с белега? Човекът-легион?

Исана го гледа известно време, без да казва нищо.

— Просто е странно, че старият Фейд през всичките тези години е бил във вашия холт и никой не го е виждал да използва нещо друго освен нож. Смятало се, че всички тези белези по ръцете му са от работата в ковачницата. И изведнъж онази вечер той мина през всички тези маниаци, сякаш са направени от паяжина. Той е от онези, за които човек иска да знае, но кой всъщност е той?