Смъртта като изкуство

— Не е — съгласи се Настя. — А в какво се изразява това, както го наричаш ти, евтино изфукване?

Зарубин още веднъж повтори онова, което тя вече знаеше: материалното положение на Лев Алексеевич Богомолов било твърде скромно, тоест парите му стигали за хубави дрехи и аксесоари, но жилището му било сиромашко, едностаен апартамент в многоетажен панелен блок. Виж ти, а Настя, кой знае защо, си бе мислила, че един главен режисьор на театър непременно трябва да бъде повече от заможен. Излиза, че е грешала.

— Затова не е канел никого вкъщи — разказваше Зарубин. — И никой не го е посещавал, освен секретарката, която веднъж, когато бил болен, му занесла спешни документи за подпис и после раздрънкала на всички в каква беднотия живее техният толкова изискан художествен ръководител. При това забележи, Анастасия Павловна, той доста често използвал услугите на някого, за да го закарат до вкъщи, в нетрезво състояние никога не шофирал, а за такси се стискал, затова винаги търсел някой да го закара. И както научихме, никой не знаел точния му адрес, защото до неговата панелка имало елитна жилищна сграда, много разкошна, та Богомолов искал да го свалят до нея, затова всички си мислели, че живее там. Представяш ли си?

— Сигурно затова и в нощта на покушението не е стигнал до дома си с колата — предположи Настя.

— Именно — кимна Сергей. — За парите, които евентуално е носел Богомолов със себе си, също не се разкри нищо. Сега за твоите заподозрени: Кирил Малашченко още не е открит, но момчетата работят. Засега следят и гаджето на дъщерята на Богомолов, опитват се да разберат дали напоследък не са му паднали парички от небето. Кого още искаше да проверим?

— Гардеробиерката Гункина и брат й.

— Още нищо не мога да кажа, поставил съм задачи на момчетата, но те мълчат. Да се надяваме, че все пак има някакво движение.

— Хайде попитай ги — умолително каза Настя. — Може вече да са свършили работата, просто нямат време да ти се отчетат.

— Ще ги попитам — обеща Сергей, впрочем не твърде уверено, — само че не сега. И без това главата ми е претоварена.

— Ами театърмайсторът Скирда с неговите кастинги?

— Виж, него са намерили и са го проверили — и там нищо. Живее си в Архангелска област, ръководи постановъчен цех в някакъв затънтен театър, с една дума, работи човекът. И алибито му е желязно.

— А проверихте ли връзките му в Москва?

— Е, ти вече прекаляваш, Настя — укорително поклати глава Зарубин. — Това тук да не ти е конвейер, нашата работа е фина. И което е най-важно — много е. А хората ни са малко. Така че ще трябва да почакаш.

— Ти защо ми се оправдаваш? — примирително погали Настя ръката на Сергей. — Не съм ти началник. И изобщо, случаят с Богомолов е твой, не мой. Мен ако питаш, мотай се с него и три години. Ти май така и не си се научил да ръководиш хора и да организираш работата им.