Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
Настя тръсна глава и разбра, че колата й стои в двора пред дома на Арбенина. Колко ли време стои така? Съвсем се е отнесла… Хвърли поглед към часовника си и облекчено си пое дъх: не е закъсняла за уговорения час, точно навреме.
Евгения Фьодоровна посрещна Настя по слънчево жълт домашен костюм с панталон от плътна коприна, с червило на устните, гримирани очи, хубава прическа. Доколкото Настя успя да разбере, жилището се състоеше само от две стаи, но от всяка би могло да се направи гарсониера. Странна планировка… Или може би това е резултат от преустройство и по-рано тук е имало пет-шест стаи? Но беше неудобно да пита.
— Искате ли коняче? — весело предложи Евгения Фьодоровна. — Или не е редно, понеже сте тук по работа?
— Не е редно — усмихна се Настя. — Но и без това не пия.
— Ама изобщо ли не пиете?
— Изобщо.
— А защо, ако може да попитам? Принципи? Или здравето не ви позволява?
— Нито принципи, нито здравето. Просто не ми е вкусно — призна Настя. — По-рано поне мартини пиех с удоволствие, а сега и от него се отказах, дори от три глътки започва да ме боли глава.
— Нали няма да сте шокирана, ако си позволя петдесет грама? — хитро намигна Евгения Фьодоровна. — Свикнала съм с гости да пия кафе, а едно хубаво кафе без коняк и цигара е все едно да хвърляш пари на вятъра.
— Виж, за цигарата напълно ще се съглася с вас.
Те се разположиха в огромна стая, обзаведена с вкус със скъпи съвременни мебели, и Настя веднага потъна в недрата на мек удобен диван. Арбенина се настани срещу нея на също такъв диван, помежду им остана маса от дебело стъкло върху тежки струговани крачета. Пухкавата снежнобяла Есмералда начаса скочи на дивана при стопанката си и се намести върху облегалката, точно до главата на актрисата. Помощничката на Арбенина, млада жена с дебела плитка и мрачна физиономия, донесе кафе, коняк и паничка с ядки. Кафето наистина се оказа изключително вкусно. Интересно, дали това беше следствие от качествения продукт, или от изкусното приготвяне?
Настя колкото можа по-старателно преразказа съдържанието на снощния си разговор с Иван Звягин.
— Как мислите, Евгения Фьодоровна, истина ли е това, което ми разказа Иван?
Арбенина се замисли, отметна назад красивата си глава, издуха към тавана струя цигарен дим.
— Отчасти — да, истина е, отчасти — не. Аз бих оспорила твърдението му, че артистите се вкопчват във всякакви емоции, дори в негативните, и не искат те да ги напускат.
Ако наистина беше така, ние, актьорите, нямаше да пием толкова много. А ние пием и го правим именно защото не умеем да се владеем. Значи, негативните емоции все пак ни пречат да живеем, задушават ни, потискат у нас творческото начало и ние се мъчим да се избавяме от тях по този начин.
— А с какво от думите на Звягин сте съгласна?
— Съгласна съм, че един артист не може да убие. Абсолютно убедена съм в това. Във всеки случай, не съм чувала такива примери.
— Така ли? — учуди се Настя. — Ами Малявина?
— А — красиво махна Арбенина с изящната си ръка с безупречен маникюр, — и там нищо не е сигурно. Дали е така, дали не е… Много съмнителен случай.
— Ами Юматов?
— Миличка, та онова е било пиянски афект, не влиза в сметката. А други примери нито вие, нито аз можем да приведем. Разберете, творците не са склонни към убийство по принцип, защото убийството е рушене, а те са творци именно защото съзидават, цялата им същност е устроена по този начин. Така че нито актьорите, нито режисьорите, нито художниците — никой от тях не може да бъде убиец. Да, могат да зашлевят плесница и изобщо да се развихрят, случва им се като на всички хора, могат и да буйстват, и да вандалстват, и в голямо сбиване да участват, и в края на краищата, може случайно и да убият в такъв момент. Но повтарям: това ще бъде случайно убийство, пиянско или при афект. Но да убият така, както едва не бе убит нашият Лев Алексеевич — това е съвсем друга работа. Човекът е трябвало да замисли престъплението, да се подготви за него, да стои, да следи, да дебне, да планира нещо, да търси оръдие, накрая да издебне подходящия момент и хладнокръвно да удари по главата… Не, това не ни приляга. За да го направиш, ти трябват съвсем особени душевни и нравствени сили, които ние, творците, сме свикнали да насочваме в съвършено друго русло.