Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Саша, отдавна ли играете тази пиеса? — попита тя шепнешком помощник-режисьора.
— Ами вече двайсетина години. Постави я още Юрий Сергеевич, нашият художествен ръководител преди Богомолов. Сега вече я играе трети състав. Помислете само: спектакълът е на двайсет години — а се радва на успех като през първата. Театърът все още се препълва. Ето така поставяха истинските майстори. Сега никой не умее да го прави.
Какво пък, ето го подходящия момент отново да заговори за Дудник. Явно Федотов знаеше спектакъла наизуст, дори не изпитваше нужда да поглежда в партитурата, затова се включи в разговора бързо и на драго сърце.
— Семьон Борисович ли? Е, може би с времето и той ще се научи да поставя така. Семьон Борисович е талантлив режисьор, има всички заложби да стане майстор — разсъждаваше Александър. — При условие че се занимава само с творчество и не се пилее по разни глупости.
Настя разбра, че под „глупости“ помощник-режисьорът има предвид функциите на директор.
— Смятате ли, че Дудник няма да се пилее? — попита тя.
— Определено няма — уверено отговори Федотов. — Семьон Борисович е в добри отношения с Бережной, така че ако стане наш художествен ръководител, Бережной стопроцентово може да разчита на директорското кресло.
— Ами ако художествен ръководител стане не Дудник, а някой друг?
— Тогава зависи от много неща. Но всички казват, че на мястото на Богомолов ще дойде Черновалов, а той определено ще върне Владимир Игоревич на мястото му. Как ли ще се зарадва Бережной! Ще изгрее слънце и на неговата улица!
В гласа на Федогов прозвуча неприкрит яд. Какво значи това? Помощник-режисьорът не обича директора? Или не обича режисьора Дудник?
— Вероятно днешното положение никак не харесва на Бережной — подхвърли Настя пробна топка.
— Че как — живо отвърна Федотов, — на кого би харесвало? Представете си: човекът е бил директор, решавал е всички проблеми, всички въпроси, бил е тук цар и бог, и воински началник — и изведнъж го изритват и го правят административен директор. Ами че това е унизително!
Гледай ти, колко интересно! Помощник-режисьорът Федотов почти дума по дума повтори това, което Настя и без това си мислеше и го бе споделила с Антон.
— Нито един уважаващ себе си мъж не би го понесъл, не би позволил да се отнасят така с него — продължи Александър Олегович. — А той го търпи.
— Защо го търпи? — поинтересува се Настя.
Федотов не отговори, даваше по микрофона някакви команди, после по релсите, надвиснали над сцената, със звън и грохот прелетя трамвай… Настя почака, докато главата на Берлиоз се търкаляше по сцената.
— Къде е Наташа? — разнесе се зад гърба й нечий глас.
Тя се обърна и видя актьор, който беше наполовина човек — наполовина черен котарак. Котешка половина беше долната. Колкото до горната, човешката половина, тя бе увенчана с глава с гримирано в черно лице.
Федотов скочи иззад бюрото, огледа се и ужасен размаха ръце.
— Пак се е дянала някъде! Какви хора, а! Постоянно ти късат нервите. Дай, аз ще те облека.
Той грабна същите онези неразпознати от Настя елементи от черна кожа и помогна на актьора, който играеше Котарака Бегемот, да се облече.
— Подай ми опашката — помоли Бегемот. — Аха, благодаря. И ей тук завържи, че постоянно се свлича. Къде е Наташка? Костюмът ми е толкова сложен, а нея пак я няма. Откак й се роди внучка, вечно проблеми с нея.
Настя погледна в партитурата. Сега ще приключи паниката на булеварда, поетът Бездомни ще каже репликите си и ще се появи Котаракът Бегемот, който заедно с Воланд и Азазело бавно ще се отдалечава към дъното на сцената. След това според текста ще започне сравнително спокойна част и тя ще може да продължи разговора с Федотов.
— Мисля, че все пак неправилно оценявате ситуацията, Саша — подзе Настя, когато й се с гори, че помощник-режисьорът спокойно може да й обърне внимание.
Федотов се извърна към нея, погледна я с недоумение.
— За какво говорите?