Смъртта като изкуство

Какво удивително създание обаче е театърът! Всички знаят за връзката на Бережной и Наймушина и за пръв път след непрестанните й въпроси и разговорите, чак в края на четвъртия ден го казаха открито. Криели са такава дреболия. Какво да говорим за по-сериозни неща, които имат отношение към покушението срещу Богомолов! Докато отначало Настя имаше усещането, че никой нищо не знае, сега у нея се породи опасението, че всички знаят всичко, но мълчат като партизани на разпит. Излиза, че трябва да промени тактиката на разговорите и разпитите, да премине от доброжелателно ровене в дреболиите заради зрънце нужна информация към твърд и понякога коварен натиск.

Гардеробиерката Наташа се появи отново, изслуша поредното мъмрене на помощник-режисьора и започна ловко и бързо да облича актьорите, чийто брой забележимо се бе увеличил. От сцената си тръгна Котаракът Бегемот, размени две-три думи с подготвящата се за излизане актриса, която играеше Маргарита, с помощта на Наташа свали горната част от костюма и отиде при Настя.

— А с мен не искате ли да си поговорите? Казаха ми, че разговаряте с всички тук, задавате въпроси.

Тя внимателно се вгледа в лицето му, но заради сложния грим така и не можа да разбере кой е.

— Значи, не сме разговаряли с вас? Извинете, но с грима не мога да ви позная.

— Звягин съм, Иван Звягин. Тези дни ме нямаше в театъра, нямах нито спектакли, нито репетиции. Така че не сме се срещали.

Звягин! Същият Иван Звягин, за когото й бе разказала Людмила Наймушина. Същият Звягин, който завел в гримьорната си млада почитателка и бил спипан от Богомолов, а от това произлязъл конфликт и последвали финансови затруднения… Какво пък, може и да си поговорят, само че естествено, не за разказаното от Наймушина. Ако той сам го спомене — добре, а ако го премълчи, ще е показателно.

— Следващото ми излизане е чак във второ действие, така че имаме трийсетина минути. Да излезем ли?

Той, изглежда, нито за секунда не се съмняваше, че Настя ще поиска да разговаря с него. Явно актьорът толкова бе свикнал с обожанието на почитателките, че беше сигурен: душата си ще продадат заради щастието да го гледат и да разговарят с него дори и две минути. Настя погледна към мястото, където стоеше Чистяков — мъжът й беше изцяло погълнат от случващото се на сцената. Може и да не забележи липсата й. А през антракта Льоша ще намери с какво да се занимава, ще наблюдава задкулисния живот.

Тя се наведе към Федотов.

— Саша, ще изляза да си поговоря със Звягин, оставям мъжа си под вашите грижи, може ли?

— Разбира се — кимна Федотов, докато превключваше някакви лостчета на вградения в бюрото пулт, — не се безпокойте, ще го наглеждам.