Смъртта като изкуство

— Къде можем да си поговорим? — попита Настя, докато крачеше до Бегемот по коридора.

— Да се качим в моята гримьорна, там е спокойно, никой няма да ни попречи.

— Ами правилникът за вътрешния ред? — с усмивка му напомни тя. — Нали ви е забранено да приемате посетители в гримьорните.

— Много важно! — весело махна с ръка Звягин. — Всички го нарушават. Още повече че Лев Алексеевич го няма, та се развихриха. Както се казва, котката я няма — мишките лудуват.

Те се качиха на етажа, където се намираха гримьорните, и свърнаха към „мъжката“ половина. Гримьорната на Звягин беше претрупана с мебели и тясна, в нея, освен диванчето за почивка, гардероба и мивката бяха натъпкани три маси за гримиране.

— Как се побирате трима тук? — смая се Настя.

— Всъщност никога не сме трима заедно, понякога сме двама, а по-често се получава актьорът да е сам. Обитателите на една гримьорна обикновено не са ангажирани в един и същ спектакъл. Е — картинно се разположи на диванчето, — готов съм, питайте. Ако ви интересува дали знам кой е ударил Лев Алексеевич по главата, отговарям веднага: не знам. И дори нямам предположения.

Той отговаряше на въпросите с видимо удоволствие и много артистично, при това залепените на черното му лице дълги котешки мустаци заканително щръкваха, а очертаните с фосфоресцираща боя очи бясно святкаха.

— Дали един артист може да убие по принцип? Защо не? Не, разбира се, от нашите никой не може, определено, но по принцип — защо не? Актьорът е човек като всички останали, у него също кипят страсти, обиди, ревност, а пък за завист дори да не говорим. Завистта в актьорската среда с лопата да я ринеш. А каква омраза може да има по отношение на режисьор? Историята не познава случай актьор да е убил режисьор, при когото снима или играе. Защото с нас, с актьорите, е невъзможно да се работи мирно, та ние сме като деца, безотговорни сме, лъжем, жестоки сме, хулиганстваме. Ту някой ще дойде не във форма, за да не кажа пиян, ту актриса ще хленчи, че изглежда зле и днес не може да я снимат, ту някой не си е научил ролята, ту пък закъснял или се лигави, че не бил в настроение. И изобщо, с нас, актьорите, е много трудно, разберете това, с нас доброто отношение е невъзможно, не разбираме от добро, с нас можеш да се оправяш само с крясъци, ругатни, псувни — тогава горе-долу си събираме ума. Ето защо един скандал на снимачната площадка или по време на репетиция е нещо абсолютно нормално, не бива да му обръщате внимание и да смятате, че това е някакъв конфликт, заради който може да бъде извършено и убийство. Не може, хубаво го запомнете. Актьор убиец е пълна глупост. Те не убиват дори от ревност или за отмъщение, устроени са по друг начин и другояче решават своите вътрешни проблеми. Не могат и да страдат като хората, защото са предани на професията си и изпитат ли и най-дребно страдание — трупат го в себе си, кътат го, лелеят го, разглеждат го от всички страни, запомнят го. Всичко може да влезе в употреба. За какво един нормален човек убива? За да се избави от някаква емоция, която му пречи да живее, не му дава да диша. Например омраза или ревност, обида или нещо друго. А актьорът за нищо на света не би се разделил с такава емоция, тя не му пречи да живее, напротив — дава му нови багри за ролите, нови нюанси, нова гледна точка. Истинският артист винаги се вкопчва в тази емоция като просяк в минувач.