Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
Ще трябва непременно да си поприказва с Евгения Фьодоровна Арбенина. Всъщност аргументите на Звягин в полза на твърдението, че един актьор не може да бъде убиец, се сториха любопитни на Настя, но нали тя е пълен дилетант относно артистичното творчество и не може да отдели зърното от плявата, обикновените дрънканици от сериозните съображения. Може Арбенина да й подскаже нещо.
Актьорът Звягин не обичаше ролята на Котарака Бегемот, защото след спектакъла трябваше дълго да почиства грима със салфетки, напоени със специален препарат. В коша до масата за гримиране вече имаше цяла купчина използвани салфетки, а остатъци от черния грим още се виждаха по лицето му.
Вратата на гримьорната рязко се отвори и на прага застана помощник-режисьорът Федотов.
— Как си? — попита Александър Олегович.
— Ами нормално — леко учудено проточи Иван. — Защо?
Той стана от масата, съблече тениската, пусна чешмата и с удоволствие започна да се мие.
— За тази говоря, от „Петровка“. Завъртя ли й главата?
Звягин за последен път плисна лицето си с прохладната вода и посегна за пешкира.
— Уха, и още как! Приказвах, приказвах, старах се с всички сили. Като славейче й пях.
— А тя, какво? Повярва ли?
— Изглежда, повярва. Защо да не повярва? Впрочем знае ли човек… А ти какви успехи отбеляза? Изклюкари ли Бережной?
— Аха — кимна Федотов и седна до празната маса за гримиране. — Покрай него и Сеня Дудник. Изгълта всичко, дори не се задави. Тя, изобщо, е доверчива, тази дамичка, всички слуша, на всички вярва, нищо не проверява. Как ли работят там — просто не разбирам! Дори е странно, че от време на време все пак разкриват престъпления.
Звягин се доизбърса и извади от гардероба чиста тениска, а другата, с която бе играл под сценичния костюм, пъхна в торбичка, която веднага прибра в чантата си.
— Ти ми беше казал, че са двама. Вторият беше онзи, който гледаше спектакъла иззад кулисите, един хубавец с прошарена коса, така ли?
— Не, този днес беше мъжът й. Втория го нямаше гази вечер, тръгна си по-рано.
— Сериозно ли?! — смая се Звягин. — Мъжът й? Престарелите дамички от „Петровка“ и мъже ли имат? Виж ти! Ами този вторият какво представлява? Защото вдругиден имам репетиция, най-сетне дойде и моят ред, та си помислих: ами ако нещата не приключат с днешния разговор и ме нападне вторият детектив?
— Не се бой от втория, той е младо момче, все си мълчи, явно Анастасия Павловна е шефът, а той е момче за всичко, дай това, виж онова… Той изобщо е някак странен, включва диктофона и задава въпроси, а през това време те гледа и сякаш си мисли някакви свои работи. Иване, а тя попита ли те за онази история с филма?
— Не. Казал ли й е някой?
— Ами не знам! Може да е чула, а може и да не е. Но щом не те е питала, значи никой не й го е разказал — направи извода си Федотов. — Това е добре. Защото като нищо ще те вкарат на топло, Иване.
— Пфу! — ядоса се Звягин, после си облече якето и извади от джоба му ръкавиците. — Пепел ти на езика.
Всеки вторник в театър „Нова Москва“ беше почивен ден и Настя още сутринта отиде на „Петровка“ при Сергей Зарубин. Неведнъж беше идвала тук, след като излезе в пенсия, но и до ден-днешен така и не бе свикнала, че трябва да влиза в сградата с поръчан пропуск, а не с удостоверението, което и без това никой не бе проверявал, защото всички дежурни я познаваха. „Сега съм чужда за тях“ — за кой ли път вече тъжно си помисли Настя. Крачеше по познатите дълги коридори, машинално кимаше, когато видеше позна ти лица, и се чувстваше като крадла, незаконно вмъкнала се в чужда къща. Вече не работи тук и тези хора, които доскоро бяха нейни колеги, сега я гледат като външен човек. Тук е техният дом, тяхното царство, тяхното работно пространство, техният свят, затворен за погледи отвън, а тя, полковникът в оставка Каменская, се е вмъкнала чрез измама тук и се опитва да измъкне от тях професионални тайни… Ето, на това място летвата отдавна се е отковала, виж ти, още не са я поправили.