Момиче за шпионина

— Мислите, че към проекта се е лепнала мафията?

— Засега това е само една от вероятните версии — свих рамене аз.

— Да, Господ ми е свидетел, че ако има нещо нечисто около Скворцов, при нас ще тръгне лавина от оставки.

Аз махнах неопределено с ръка:

— Защо веднага такъв песимизъм? Възможно е Василий Дмитриевич да е водил сложна игра, но не предателска, а тъкмо напротив — за да обезвреди враговете.

— Тогава той би трябвало да предупреди ръководството — и играта щеше да се води по всички правила.

— Възможно е. Но ние се отвлякохме, Сергей Борисович.

— Така ли! Нищо, не съм загубил нишката на разговора. Подразделението беше създадено към средата на деветдесет и трета година. Мина през редица проверки, всъщност все още ги минава. А първото им бойно кръщение знаете ли кога беше?

— Кога?

— През октомври деветдесет и трета.

— Когато парламентът воюваше с президента?

— Точно така.

— Ясно. А за какво е нужно такова подразделение? Сега у нас диверсиите май не са на мода.

— Отрядът би могъл да се разгърне в целия си блясък, в случай че започнат бойни действия.

— Това да не е нещо като отряда „Алфа“ на някогашното КГБ?

— Общо взето, да, само че ще бъде по-опасен от „Алфа“.

— Нима? Излиза, че полковник Скворцов е бил сериозен мъж.

— Съвсем вярно.

— Навярно той е командвал този… отряд?

— Да, на първо време. После стана заместник.

— Грешки ли допусна?

Осинцев бързо ме погледна:

— Не, защо? По възраст вече беше стар за тази работа. Едва ли си представяте, Александър Борисович, какви претоварвания имаха.

— Защо, навярно мога да си представя, виж, да ги понеса — едва ли! А Скворцов ходеше ли в командировки?

— Задгранични?

— Всякакви.

— В чужбина не е бил — профилът му беше друг. А из страната, разбира се, пътуваше.

— Можете ли да ми кажете кога и къде е ходил за последен път?

Осинцев намръщи чело, напрягайки паметта си или просто даваше вид, че го прави.

— Да… Съвсем скоро, през първата половина на ноември беше командирован…

Той направи пауза и аз побързах да му напомня втората част от въпроса:

— Къде?

— Някъде в Кавказ.

Така, сега когото и да вземеш, все в планините ходи. Почвам да подозирам, че и мен скоро ще ме пратят там.

— В някоя гореща точка? — питам сякаш между другото.

— Целият Кавказ си е една гореща точка, бих казал даже — горещо петно. Сега започва кашата в Чечня и тепърва има да я сърбаме. Предлагахме вариант за бързо и безболезнено решение на този проблем, но не ни послушаха. А сега куките от контраразузнаването заплетоха там свои операции, само че нещо няма голям ефект.