Магьосническа ярост

Сарафина с усилие се изправи на крака и моментално трябваше да се наведе, за да избегне друг син заряд. Проклетите куршуми от отчаяние невинаги експлодираха безобидно по стените или пода; понякога отскачаха и променяха посоката си, прицелвайки се в друг магьосник.

Навсякъде около нея хората биваха поразени. Печалните звуци стигаха до ушите й и караха гърдите и стомаха й да се свиват от съчувствие. Не можеше да си представи какво би било да изгубиш силата си, не и след като току-що я бе открила.

Нямаше да й се случи, по дяволите.

Вдигна поглед от мястото си на пода и не можа да види Тео никъде. Единственият им шанс бе да се измъкнат от Сборището, далеч от заклинанието, което Стефан бе отприщил. Тя хвърли поглед през тълпата към фоайето и видя, че Атрика и вещерите пазеха изхода. Разбира се. Вероятно Стефан им бе наредил да държат всички вътре, още по-добре би било ако ги поразят с извънземната магия.

Близо до нея Ани бе уцелена в рамото от син заряд. Дребничката брюнетка се завъртя при сблъсъка и се отпусна на пода, покрила с ръце лицето си и изплаквайки мъката си.

— Ани! — изкрещя Сарафина, пълзейки към нея.

Ани или не я чу, или бе в твърде голям шок, за да й отговори. Тя остана на колене, със скрито в шепи лице. Сарафина не можеше да се добере до нея в навалицата и можеше единствено да я зърне сред паникьосаните магьосници.

Миг по-късно, с абсолютен ужас, Сарафина видя Ани спокойно да се изправя и да застава на пътя на задаващия се към нея Атрика. Изглеждаше като чисто самоубийство.

— Ани, не! — Сарафина се хвърли към нея, както беше на колене на пода, но без полза. Атрика разкъса гърлото на Ани, докато я подминаваше, а безжизненото й тяло рухна.

Просто така.

Вцепенена от гледката на някога пълната с живот магьосница на пода, с невиждащи очи и изтичаща върху мрамора кръв, Сарафина се отпусна върху стената зад себе си за момент и затвори очи от болка. Някъде в далечината дочу звук от трошене над глъчката от ужасени магьосници, на ръба да изгубят ума си.

Трошене. Да. Някъде там Клеър и Мира сритваха демонски задници с въздушна магия.

Отново огледа тълпата за Тео, но не можа да го открие. Във фоайето погледът й спря върху Томас, Изабел и Мика. Тримата опитваха да се доберат до Стефан, който все още контролираше магическата синя топка на смъртта.

Стефан.

Сарафина се помъчи да се изправи до приведено положение и да си проправи път към него. Най-добрата им надежда бе да отстранят Стефан и да спрат извънземната магия, изпълваща Сборището. След това щеше да се наложи да се разправят с Атрика, което беше съвсем друг проблем.

Щом достигна Томас, Изабел и Мика, син изстрел се понесе право към Томас. Сарафина застина насред движението си, дъхът заседна в гърлото й.